Обръщайки се към скандалната си репутация на жена с труден характер, Стрейзънд я приписва на разпространението на фалшиви разкази в медиите. Разказвайки обезсърчаваща случка по време на вечеря с приятеля си Анджей Бартковяк, оператор, с когото си е сътрудничила в „Огледало с две лица“ и „Глупости“, тя разказва как някой я е определил като дявол, въпреки усилията на Бартковяк да го опровергае. Това преживяване дълбоко засегнало Стрейзънд, като я накарало да се запита защо хората не могат да приемат истината за нея.