История, в която една жена се сблъсква с най-трудните преживявания. Това е ситуация, в която психичните защити ще влязат в пълна сила. А физическото насилие в нейните очи в крайна сметка ще приеме форма, подобна на „той го направи случайно“, „това се случва рядко“, „просто ме бутна“, „грешката е моя“. В моята практика съм се сблъсквала с факта, че нито една жена не нарича физическото насилие такова, опитвайки се да смекчи и оправдае възможно най-много станалото. Но какво всъщност се случва с нея в такава връзка?

Представете си красива порцеланова ваза с изящни извивки и чисти линии. Сега си представете, че е изстреляна от оръдие. Какво ще стане с нея? В какво ще се превърне? Такива жени идват напълно „разпокъсани“. Сякаш цялата им личност вече не съществува, а предстои дълго вътрешно пътуване – да се намерят и да свържат всички счупени парчета.