“О, Боже, това заболя... Да се сбогувам с нашия Мати беше безумна вълна от емоции, каквато не бях изпитвала никога преди. Всички преживяваме загуба в някакъв момент от живота си. Загуба на живот или на любов. Способността наистина да седнеш в тази скръб ти позволява да усетиш моментите на радост и благодарност, че си обичал някого толкова дълбоко. А ние го обичахме дълбоко. Той беше такава част от нашето ДНК. Винаги сме били шестимата. Ние бяхме едно избрано семейство, което завинаги промени както нас, така и пътя ни. За Мати се знаеше, че обича да разсмива хората. Както сам казваше, ако не чуеше "смях", мислеше, че ще умре. Животът му буквално зависеше от това. И момчето успя да направи точно това. Той разсмя всички нас. И то много. През последните няколко седмици преглеждах текстовете, които си пишехме един на друг. Смеехме се и плачехме, после пак се смеехме. Ще ги запазя завинаги. Намерих един текст, който той ми изпрати изневиделица един ден. В него се казва всичко. (Вижте втория слайд...)