“Мати, Благодаря ти за десетте невероятни години смях и творчество. Никога няма да забравя безупречния ти комичен стил и изказ. Можеше да вземеш всяка реплика и да я преиначиш според желанието си, като в резултат се получаваше нещо толкова оригинално и неочаквано смешно, че все още е изумително. И ти имаше сърце, което щедро и сподели с нас, за да можем да създадем семейство от шестима непознати. Тази снимка е от един от любимите ми моменти с теб. Сега тя ме кара да се усмихвам и да тъгувам едновременно. Представям си те някъде там горе, в същия бял костюм, с ръце в джобовете, как се оглеждаш... "Може ли да има повече облаци?"