Да летиш до плачещо дете е неприятно, но още по-неприятно е, ако то е твоето собствено. Една майка на име Кеша Бернард летяла от Сиатъл до Денвър на 29 юли, когато забелязала жена, пътуваща с трите си деца и мъчейки се да ги направи щастливи – най-вече сърдитото си 3-годишно момиченце.
За капак на всичко самолетът отлетял със закъснение, което допълнително изнервило хората и изчерпало търпението им към семейството. Кеша не можела повече да гледа как горката жена страда – особено когато видяла какво направил един от другите пътници. Тя предложила на майката нещото, което изглежда всички останали пътници били забравили, че съществува – съчувствие.
Кеша Бернард публикувала историята във Фейсбук и тя била споделена от стотици и събрала хиляди харесвания. Освен, че е изключително мила, Кеша е и професионален фотограф и майка на две деца. Прочетете вълнуващата история по-долу и я споделете с някой, който има нужда да си върне вярата в човечеството.
„Ето ме и мен на ваканция далеч от децата ми (които обожавам, но всеки се нуждае от почивка понякога) – пътувам с малко дете на скута си. Защо? Защото съм нормално човешко същество. Чуйте сега... изискват се много усилия да отгледаш дете. И като майка на деца на 3 и 4 години, просто ЗНАМ това. И знам, че малките деца понякога могат да бъдат ужасни... затова нека първо ви разкажа какво се случи.
Качих се на полета си, излитащ в 5:45 от Сиатъл. Седях на средна седалка (още известно като „най-ужасното място“, но както и да е... това е просто седалка). Седях си и разбрах, че има проблеми с товара на самолета и трябва да бъдат направени проверки. Всички си седим в препълнения самолет. В този момент едно бебе започна да плаче (Пази Боже!). Очевидно аз съм свикнала с детския плач, затова просто го игнорирам. Но всички около мен започват да мрънкат, пъшкат и сумтят. След това... чувам как две деца плачат! Детето на тази жена изпада в истерия заради колана – хлапетата понякога са много драматични за нищо. Няма проблем... силна съм, мога да игнорирам това. Но това, което не мога да игнорирам е следното:
Чувам как една жена се оплаква на майката, която е сама с двете си плачещи деца, че постоянно й ритат седалката. След това чувам как майката казва: „Тя е само на три, не мога да повярвам, че го направихте“ – очевидно жената се е обърнала и е хванала хлапето за крака.
Докато това се случва, стюардесата просто си седи и... слуша. Не прави нищичко. Възрастните мъже около мен отбелязват, че „очевидно начинът на възпитание на тази майка не работи“, на което аз отвръщам – „вероятно я е страх да направи нещо... вече човек не може да направи каквото и да било“ и те млъкнаха. Окей, да се върнем към жената отзад.
Самолетът е пълен... и аз седях 15 минути, чакайки някой, който е по-близо до жената, да предложи помощ... защото съм обградена от грижовни възрастни, нали? (Грешка.). Обръщам се и виждам как хората мърморят и зяпат тази майка, която е сама с трите си деца – пищящо детенце, плачещо бебе и много кротко по-голямо дете. През това време друга възрастна жена е хванала ушите си с ръце и прави най-грозните физиономии на тази жена... госпожо, шегувате ли се?!
Заради факта, че съм нормално човешко същество, не мога просто да оставя тази майка... и нека ви кажа – тя беше изключително спокойна, на нейно място аз отдавна щях да съм се разплакала. Ставам от седалката си, отивам няколко реда по-назад и я питам дали се нуждае от помощ (очевидно това е толкова трудно за някои хора). Тя веднага ми подаде бебето си – беше сякаш ми казва „О, Боже – даааааааа!“. Аз взех бебето и отидох да седна на мястото си... плачът спря като по чудо. И сега просто си седя, държейки това прекрасно бебче, което бързо заспа (за щастие).
Какво искам да кажа? Бъдете мили и съчувствайте. Ако някой се нуждае от помощ, просто му помогнете! Мрънкането и мърморенето не правят нищо, освен да карат нуждаещият да се чувства по-зле (от думите боли)... а онази жена, която си беше запушила ушите – госпожо, моля Ви, пораснете! (Не беше само фактът, че си държеше ушите, тя правеше физиономии и гледаше с неодобрение майката) Всички на този полет трябва да се засрамят. Сериозно ли ми казвате, че аз съм единствената на този полет, която може да помогне??? Не мога да проумея как можем да игнорираме човек в нужда. Моля ви, бъдете мили. Бъдете съобразителни. Помагайте си взаимно... това прави нещата по-лесни. Обещавам ви, че няма да умрете от това."
