„Някога обвинявах тялото си за всичко: за неуспешните ми връзки, за проблемите в работата, за лошото ми настроение и т.н. Банските постоянно седяха в гардероба, защото смятах, че тялото ми не е за показ. Чувствах се виновна, че не мога да го променя, за да се впише в приетите социални норми. Преди 9 години започнах да работя върху нагласата си, вместо върху тялото си. Тогава животът ми започна да се променя. Днес лятото и банските са синоними за мен, въпреки че никога не спирам да работя върху себе си. Много е лесно да се поддадеш на мисли като „ако отслабна малко и стана по-хубава, нещата ще са толкова по-лесни...“