„Въпреки че физическият ми недъг ограничава възможностите ми, осъзнах, че ако не се адаптирам, ще пропусна много от живота. Искам да използвам тялото си максимално – научих се да управлявам автомобил само с ръцете си, боря се за правата на различните и нямам нищо против да ме снимат. Започнах да ценя тялото си. Неговата различност го прави уникално. Все пак всички сме различни. Няма причина да се страхуваме или да се срамуваме от телата си – независимо дали имаме дълги крака, криви крака или изобщо нямаме крака.“