Ако погледнем на днешните фотосесии като на портрети, то тогава безспорно можем да наречем художника Франц Ксавер Винтерхалтер повелителя на Фотошопа на XIX век. Той бил изключително почитан от аристократите, но непризнат от критиците
{gallery}
Дамите били склонни да чакат няколко месеца, за да се доберат до него. Те се записвали, получавали номера и чакали ... месеци, година и повече. "Всяка дама мечтае да има портрет, нарисуван именно от него "- пише Александър Дюма за известния портретист. Въпреки огромната популярност и невероятното търсене, художникът не е бил приет в елита на най-известните художници от неговото време.
Вероятно почти всеки е виждал, поне веднъж, оригинал или репродукции на прекрасни портрети на най-известните особи с благородническа кръв през 19 век, изложени в Ермитажа и в други известни музеи и галерии в Европа. Всички те са обединени от едно: липсата на недостатъци. Именно модерната техника на рисуване е направила немския художник Франц Ксавер Винтерхалтер най-търсения придворен портретист. Бъдещият дворцов художник е роден в семейството на земеделски производител от Шварцвалд (Германия) през 1805 г. Въпреки бедния произход, бащата всячески подкрепял желанието на момчето да стане художник. След завършване на обучението си в художествена академия в Мюнхен, Винтерхалтер заминал за Италия, където усвоил романтичния стил в рисуването. При завръщането си в Германия, за таланта му научават най-високите кралските особи и той става портретист в двора на френския крал Луи-Филип.
През 1836 год. на изложба в Салона, картината на Dolce Farniente, нарисувана като типичен продукт на академичната живопис в стила на Рафаел, е наградена с положителни отзиви от критиците. Но когато Винтерхалтер започнал да прави портрети на всички в двора, художническите кръгове престанали да го приемат насериозно. Те смятали портретите му за много сладникави, а действителните пропорции на лицата - прекалено украсени.
Първоначално Франц Великолепни (така го наричали аристократите) мислел,че успехът му е временен и желаел бързо да се върне към предметната живопис, за да заеме своето място в художествената йерархията на своето време. Но след няколко години, които му донесли богатство и слава сред аристократичния елит, Винтерхалтер се примирил с поста си на дворцов портретист.
Усъвършенствайки уменията си от година на година, Винтерхалтер успявал да създаде перфектния образ на всеки, като изглаждал недостатъците, но в същото време постигал изключително сходство с оригинала. Той не оставял без внимание и дамските тоалети. Луксът на кадифето, сатена, скъпоценните камъни – всичко това той идеално пресъздавал на платното. Не е чудно, че целият руския елит също копнеел да се види в творбите на Франц Великолепни.
Франц Ксавер Винтерхалтер с удоволствие е правил портрети на самата Елизабет Баварска - кралицата на Австрия. Не само той се възхищавал от красотата на Сиси, но и цяла Австрия също обожавала своята императрица.
