1962 година От самото начало е ясно, че самурайски филм няма как да мине без насилие и напрежение. Харакири обаче отива доста по-далеч — и то във време, когато подобни сцени са били още по-шокиращи за публиката. Историята е разказана чрез поредица от ретроспекции и проследява самурай, който пристига с намерението да извърши сепуку — ритуално самоубийство, известно и като харакири. Постепенно разбираме какво го е довело дотук, а миналото му се оказва далеч по-трагично, отколкото първоначално предполагаме. Но напрежението не остава само в миналото. С напредването на действието и настоящето започва да придобива все по-зловещо усещане за неизбежност. Харакири е великолепен филм, но определено не е от онези самурайски истории, които гледате за леко и динамично забавление.