Благодарна е на семейството си, че никога не се е отнасяло с нея по различен начин. Пулиезе изразява дълбоката си признателност за постоянната подкрепа, която получава от семейството си. Тя подчертава, че те постоянно са се грижили тя никога да не се чувства така, сякаш се отличава от другите деца. Осигурявали са ѝ свободата да носи каквито дрехи пожелае и никога не са я карали да крие кожата си от другите.

Тяхното безусловно приемане и насърчаване е изиграло жизненоважна роля за възпитаването на нейната самоувереност и приемането на нейната уникалност.