На тържествена церемония в столицата бе открит паметника на българския владетел цар Самуил (997-1014 година). Той бе поставен до базиликата "Света София".

Церемонията протече при сериозни мерки за сигурност. Държавният глава Росен Плевнелиев прие почетния строй на националната гвардейска част, прозвуча националният химн. Много граждани също дойдоха да почетат паметта на цар Самуил.

Монументът бе осветен от българския патриарх Неофит.

"България ще има своя държавен знак на почит за нейния велик цар Самуил. Помним делото и саможертвата на Самуил, които ни показаха как се борят за държавата до последн дъх. Делото на Самуил е на почит и днес", каза държавният глава.

Статуята на самия цар е висока 4 метра, а постаментът, на който стои, е висок 2.20 метра. Издигането й е част от програмата за честванията на 1000 години от смъртта на великия български владетел. Автор на скулптурата е Александър Хайтов, чийто проект спечели конкурс сред 21 проектни предложения.

Решението за определяне на мястото на паметника е взето от второто служебно правителство с министър-председател проф. Георги Близнашки. То е избрано на база исторически сведения, според които бащата на цар Самуил – Никола, е бил комит на област Средец.


В рамките на отбелязването на годишнината от гибелта на цар Самуил, България е предприела и действия за връщане на костите на владетеля у нас, които сега се намират в Солунския музей за византийско изкуство.

"Така се е стекла българската съдба, че не знаем къде са погребани мнозинството от нашите царе. Ето защо нашето поколение има своята историческа отговорност да направи всичко възможно костите на цар Самуил да се върнат на родна българска земя", каза президентът Плевнелиев, цитиран от БГНЕС.

Ден преди откриването на паметника заваляха подписки и протестни писма. Недоволството е заради стила на изработката му и мястото, на което ще бъде издигнат. От общината не одобряват очите на Самуил, които при специално осветление светят.

"Това си е цялостна концепция, която излиза като завършен продукт. Скулптурата има свойство да синтезира историята в един миг. Разбираш го или не го разбираш”, заяви авторът на скулптурата Александър Хайтов пред Нова телевизия и bTV.

Той изтъкна, че "тези очи вътрешно излъчват огън” и допълни, че това е направено с хора от БАН.

"Не съм си го изработил аз в къщи, докато се чудя какво да правят”, уточни Хайтов.

По думите му така критикуваните очи на паметника символизират очите на всичките ослепени войни на цар Самуил. 

„Той ще гледа вместо тях, символиката е тази”, заяви още Александър Хайтов.

Произведението му беше защитено от проф. Георги Близнашки и проф. Божидар Димитров.

"Паметникът на цар Самуил е чудесен, а що се отнася до очите, това е толкова дребен проблем, че не си заслужава и да се говори за него. Сигурен съм, че ще се намери някакво решение", каза Димитров пред "Фокус".

По думите му има групи от хора, които прекрасно знаят, че паметникът ще се превърне в един от стълбовете на българската национална идентичност и затова се обявяват против него.

„Очевидно някои хора в България, даже не знам терминът хора дали е подходящ за тях – някакви изроди, групирани около многобройните фондации, фондацийки и сдружения около „Отворено общество”, се обявяват въобще против паметника на Самуил, демонстрирайки изключително невежество. Огромният им аргумент, извън художествените качества на скулптурата е, че цар Самуил не заслужава паметник, тъй като повел България в тежки войни, които в крайна сметка загубил и България попаднала под чужда власт”, добави директорът на НИМ.

Източник: Дир