Изненадващо е, че успяхме да игнорираме този цвят толкова дълго. Вярно, подобна съдба го сполетява преди 500 години. Оловното-калаено, както се наричал тогава, бил цветът на ренесансовото изкуство. Това може да се види ясно в произведението на Питър Паул Рубенс „Автопортрет с Изабела Брант” от 1609 г.

Картината сякаш свети със символичен оловно-калаен жълт цвят - ръкавите и чорапите на Рубенс, бродираният корсаж и сламената шапка на Изабела. В края на 18-ти век обаче оловото и калайът са изчезнали от изкуството, точно както бледият лимон е изчезнал от почти всеки магазин в наши дни. Сега, когато той най-накрая се завърна, нека го оценим.