Парис имаше период на бунтарство в тийнейджърските си години, което накара родителите ѝ да я изпратят в интернат, за да се опитат да обуздаят поведението ѝ. Служителите от учебното заведение обаче постоянно я карали да се чувства зле и я тормозели. Докато била там, тя загубила връзка с родителите си, тъй като била откъсната от външния свят. Заснемането на документалния ѝ филм а YouTube по някакъв начин беше терапевтично за нея, тъй като най-накрая успя да проговори за травмата от миналото си. „Имам чувството, че кошмарът ми свърши. И ще гледам филма с родителите си — мисля, че ще бъде добре за нас, а също и емоционално. Няма повече тайни,“, разкри Парис в интервю.