В мемоарите си Дрю Баримор говори за това как обществото често гледа на това да си необвързан като на „заболяване“, което трябва да бъде излекувано. Тя пише: „Иронично е, че бързаме да спрем да бъдем „самотни“, сякаш е някаква болест или състояние, от която трябва да се отървем или да преодолеем. Истината е, че най-вероятно един ден всеки среща някого, но се случва той после да изчезне. И след като го изчезне, наистина го няма! Защо никой не ни казва колко е важно да се наслаждаваме да сме сами?“
Дрю добавя в интервю: „Сексуалната любов е второстепенна за мен в момента. Прекарах много време в живота си, посвещавайки се на любовта, преследването ѝ или да се опитвам да я разбера. Но през последните няколко години в живота ми просто това не е на преден план за мен. Проблемът не е, че като самотна майка имам „багаж“. Не става въпрос и за самия мъж. Става въпрос за нещо съвсем различно, което е много освежаващо. Опитвам се да го разбера и да му се насладя."