Не бягате от света, но умеете да се отдръпвате от шума му. Знаете колко ценно е да останете насаме със себе си – не защото избягвате другите, а защото там намирате истинска връзка със себе си. Малка стара книжарница, скрито ъгълче в любимо кафене или пейка до каменна стена, обрасла с бръшлян – това са вашите лични острови на тишина. Там, където всичко е една идея по-тихо, по-бавно и по-дълбоко, вие най-добре чувате вътрешния си глас. Можете да наблюдавате света отстрани, без да участвате в неговата суета, и точно в това съзерцание намирате покой. Самотата за вас не е празнота, а простор – време и пространство, в което душата ви диша, а мислите се подреждат като страници в любима книга.