„Работя в ресторант в Ню Йорк и първия път, когато ѝ сервирах, се отнесох към нея като към нормален човек. Не бях повлияна от факта, че е известна, макар че много я харесвам. Бях много нервна, за да говоря с нея, ако трябва да съм честна. Тя и приятелят ѝ бяха много мили и дори си поговорихме малко. Плати сметката, остави много щедър бакшиш, похвалиха ме за приятното преживяване и ме попитаха дали могат да говорят с моя мениджър. Един от най-големите комплименти в моя живот. Вече идват да хапнат доста често. Почти бих помислила, че сме приятелки, тъй се обръщаме една към друга с първите си имена.“