„Тичах в квартал Марина в Сан Франциско през 1988 г., когато видях Робин Уилямс да си почива и му казах: „Как сте, г-н Уилямс?”, а той отвърна: „Чувствам се страхотно, а ти да не бягаш от полицията?” Аз се засмях и спрях да поговоря с него за около 5 минути. Той беше възхитителен и ми подари страхотен спомен за цял живот. Разплаках се, когато чух, че е починал.”