През 1977 г. Дейвид Филип получава подарък, който му позволява да ходи свободно. Първоначално специалистите смятат, че държането на Дейвид в стерилен мехур ще бъде само временна мярка, докато се търси лек за заболяването. Те се надявали, че той ще го преодолее до 2-годишна възраст. С течение на времето обаче се оказва необходимо Дейвид да остане в балона през целия си живот, за да бъде предпазен от потенциално смъртоносни вируси и бактерии.

През първите 5 години от живота на Дейвид в болничния център в Тексас персоналът обсъжда етичните последици от отглеждането на дете в балон. След внимателно обмисляне в крайна сметка се стига до консенсус, че това е етично решение.