Благодарение на скафандъра на стойност 50 000 долара майката на Дейвид, Карол Ан, най-накрая успяла да прегърне сина си за първи път на 29 юли 1977 г., когато той е на 5 години. Това е бил трогателен и ценен момент и за двамата. С напредването на медицинските възможности започва да се появява нова надежда за бъдещето на Дейвид.

През 1983 г. лекарите предлагат нова процедура, включваща преливане на костен мозък от донор, който не е напълно подходящ за състоянието на Дейвид. Сестра му, Катрин, безкористно се съгласява да стане донор с надеждата да излекува заболяването на брат си.