Сара Джесика описва детството си като „дикенсианско“. Подобно на героите в книгите на автора, те често са били без електричество и не са могли да празнуват всеки рожден ден или Коледа. „Спомням си, че бях бедна. Нямаше начин да го скрия. Понякога нямахме ток. Понякога нямахме Коледа, понякога нямахме рождени дни, или инкасаторите идваха, или от телефонната компания се обаждаха и казваха: „Изключваме телефоните ви.“ И всички бяхме достатъчно големи, и получавахме обажданията, и виждахме реакцията на майка ни“, спомня си Сара Джесика Паркър