Спомняте ли си колко хубаво беше като дете да заспите гушнати в майка си? За този спомен нямате нужда от ясни образи от миналото. За него са достатъчни просто усещания. В крайна сметка трябва да живеете със сърцето си, защото именно в него се „складира“ всичко най-хубаво, което ни се е случило през живота.
Това, което е в спомените ни, не е необходимо да се вижда с очите, най-важното е да се вижда със сърцето. Защото душата не може да бъде излъгана.