На 3 декември 1949 година си отива невероятният писател Елин Пелин.
Той е обявен за един от най-изкусните разказвачи в българската литература. Познат е с прозвищата Камен Шипков, Чер Чемер, Горна Горчица, Чичо Благолаж, Пелинаш и други.
Нека си припомним част от незабравимото творчество на Елин Пелин с откъси от неговите разкази:
"Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране."
"На браздата"
"Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. Проклето сърце, такава му е пустата направа."
"Косачи"
"Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце."
"Гераците"
"Ще се разсърдят, господин съдия! Ще ги докача на чест, ако не им кажа господа… Службата им е чиновнишка — на часове. На час стават, на час лягат, на час ги поим, на час ги храним. После ги впрягаме, влизат, значи, в канцеларията, и толкоз. А понякогаж в яслите и вестник прочитат."
"Андрешко"
"Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!"
"Напаст божия"
"То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила."
"Спасова могила"
НАЗАД
