Дълго време чакаше истинската любов. И когато го срещна... реши, че си я срещнала. Но всъщност срещна само собствените си илюзии. И отчаяна нужда да обичаш и да бъдеш обичана. 

И именно защото живееш с илюзиите си ти е толкова трудно да се откажеш от тях. Да се откажеш от него. А трябва да го направиш. Защото в противен случай ще продължаваш да пропиляваш времето си, живота си и шансовете си да срещнеш истинската любов... на истинския мъж за теб.

Затова, време е да спреш да го преследваш. Време е да спреш да се вкопчваш в нещо, което съществува само в главата ти. Време е да го пуснеш. Време е да осъзнаеш, че...

За да намериш щастието, трябва да се откажеш от идеята, че можеш да бъдеш щастлива единствено и само с този мъж. Защото истината е, че не можеш. Истината е, че не си щастлива с него. Не и така, както заслужаваш. И дълбоко в сърцето си го знаеш.

За да се научиш да се радваш на малките неща в живота си, трябва да се откажеш от навика да ги изживяваш заедно с него (защото него всъщност го няма до теб в тези малки неща, нали?). Научи се да виждаш света около себе си. Научи се да оценяваш колко е богат животът ти. Научи се да му се радваш. Излизай, забавлявай се, срещай се с хора, които харесваш, прави нещата, които обичаш... Не чакай него. Защото, колкото повече време губиш, за да чакаш него... толкова повече време губиш!

За да си спомниш коя си и какво заслужаваш, трябва да забравиш коя той иска да си. Трябва да осъзнаеш, че имаш право на повече, отколкото той ти дава. Трябва да спреш да променяш себе си, за да се вместиш в рамките, които той ти определя. Трябва да се откажеш от ролята, която той ти налага.

За да се доближиш до себе си, трябва да се отдалечиш от него.

Ето защо трябва да спреш да се самозалъгваш.

Ето защо трябва да спреш да се подценяваш.

Ето защо трябва да спреш да го преследваш.