С баба често си говорим в съня ми. Тя ми напомня мъдростите, които знае за живота.
- Сълзите изграждат човека! - казва. Поплачи си нощес сама, а на сутринта стани два пъти по-силна! “
Чудя се как е възможно душата ти да гори, а да ставаш по-силен?! А тя ми отговаря:
- Ти така или иначе си по-силна отколкото си мислиш! Сълзите само ще ти помогнат, чедо, да изкараш туй лошото, гнилото дето се е насъбрало там. Мене слушай!
Плачи нощес - без чужди очи да те гледат! Излей всичко, па после си легни - поспи!
А на сутринта стани, измий си очите и се усмихни! Будна си ! Жива си! Здрава си!
Друго не ти трябва, чедо, имаш себе си, помни ти си си най-нужна! Облечи си дрехите, обуй си обувките и върви смело напред с усмивка! И помни: не давай на друг да види нещо по-различно в теб от усмивката ти! Хората са зли, чедо, завистливи, усетят ли слабост в теб там ще те атакуват. Усмивката за навън сълзите за вкъщи! Не го забравяй!
- Бабо, откъде знаеш толкова много неща? - възхитявам се.
- От живота чедо, той ме учеше всеки ден! Хайде сега продължавай да спиш!
Утре ще си два пъти по-силна нищо, че мен ме няма - никога не го забравяй!
- Добре бабо. Липсваш ми! Лека нощ!
Автор: "Сън", Виктория Стоянова
НАЗАД
