Живели някога в съседни ферми двама братя, но не щеш ли един ден се скарали. Всичко започнало с дребно неразбирателство, което прераснало в сериозен спор. Накрая се стигнало до размяна на обидни думи, последвани от седмици мълчание.
Един ден на вратата на по-големия брат Джон се почукало. Отворил той и видял човек с дърводелски инструменти.
– Търся си работа за няколко дни – казал странникът.
– Дали имате нещо дребно за вършене, с което да ви бъда от полза?
– Да, – отговорил му големият брат.
– Имам работа за теб. Погледни онзи ров там до другата ферма. Там живее моят по-малък брат. Миналата седмица между нашите ферми имаше ливада, но той копа с булдозера си до нивото на реката и сега между нас зее ров. Знам, че така иска да ме ядоса, но аз ще му го върна тъпкано. Виждаш ли купчината греди до плевнята? Искам да ми построиш ограда, висока 2 метра, за да не виждам повече лицето му.
– Мисля, че разбирам. – казал дърводелецът.
– Покажи ми къде са пироните и търнокопът и мисля, че ще останеш доволен от резултата.
Джон имал работа в града и оставил дърводелеца да работи цял ден. Когато по залез слънце стопанинът се върнал и видял стореното от дърводелеца, не могъл да повярва на очите си.
Вместо ограда, над рова се издигал мост, който свързвал двата му бряга. Чудесно построен, с парапет и всичко необходимо, а по него вървял малкият брат с протегната ръка.
– Бива си те! – казал той.
– Да построиш мост, след всичко, което ти рекох и сторих?!
Двамата братя се срещнали по средата на моста и си подали ръка. После се обърнали към дърводелеца, който тъкмо нарамвал инструментите си.
– Почакай! Остани още няколко дни. Имам и други задачи за теб – помолил го Джон.
– С удоволствие – отвърнал дърводелецът, – но имам да строя и други мостове.
Автор: Джериес Авад, "Скритият дар"
Виж още:
▶ Тайната на един индийски мъдрец: "Никога не се ядосвай!"
▶ Виждаш в другите това, което носиш в себе си
▶ Прочети го, когато някой те вбесява непрекъснато
НАЗАД
