На 7 декември 1909 година е роден великият писател Никола Въпцаров. Жизненият му път приключва на 23 юли 1942 година.
Българският поет има публикувана една стихосбирка приживе – "Моторни песни", но пише разкази, произведения за деца, пътеписи, критика и дори пиеса. Неговото тврочесто е останало завинаги в сърцата на българите и за да почетем неговата памет, сме подготвили крилати цитати от неговите произведения.
"Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова."
"История"
"Да знаеш ти живота как обичам! И колко мразя празните химери…"
"Писмо"
"Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай."
"Прощално"
"Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате сякаш
като че там сте били!"
Какъв ти тук ужас?!
Той пеел човекът. –
Това е прекрасно, нали?"
"Песен за човека"
"Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда."
"Земя"
"Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам."
"Огняроинтелигентска"
"Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът - тежък, скучен. Живот без маска и без грим - озъбено, свирепо куче."
"Завод"
"А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш..."
"Ще бъда стар, ще бъда много стар"
НАЗАД
