- Тук ли е опашката за жертвоприношение?
- Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво ще жертвате?
- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.
- О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Така и живеем…
Вратата се отваря и се чува глас: "Номер 852, заповядайте!".
- Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?
Номер 853 се свил на кравайче и си зачакал реда.
Времето тече бавно, но ето – най-сетне 852 излиза от кабинета.
- Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?
- Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
- А защо? Защо не веднага?
- Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте, преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби…Питам го: „Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?". А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?…
От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият, номер 853!“.
- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!
- Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?
- Връзката си…
- Ясно… Я да видим.
- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
- В името на какво искате да пожертвате връзката си?
- За да запазя семейството…
- Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?
- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.
- А вие?
- Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.
- Връзката с него ли искате да пожертвате?
- Да… За да запазя семейството.
- Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?
- Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.
- Значи това ви устройва?
- Не! Как може? Все плача и преживявам.
- Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?
- Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.
- Щом е така, направете вашата саможертва.
- Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?
- Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.
- О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.
- Ето как душата ви се проектира върху външността ви.
- Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…
- Така изглеждат хората, когато душата плаче…
- А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!
- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
- Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.
- В душата си е дете. И се притиска към майка си…
- Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.
- Значи не вие към него, а той към вас?
- Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.
- Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?
- Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!
- Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?
- А защо не ми показахте бъдещето?
- Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган” ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.
- Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?
- Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече отколкото да сте жена.
- Не! Искам да съм любимата жена!
- Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се жертвате? За да запазите това, което имате, и мъжът ви да си остане момченце?
- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
- Разбира се, ние даваме време за размисъл.
- А съвети давате ли?
- Охотно и с удоволствие.
- Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?
- Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която й плачат в пазвата.
- Мислите ли, че ще помогне?
- Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.
- Ще помисля…
№ 853 разтреперана излиза от кабинета, здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.
№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.
Ако тази приказка ви е харесала, накарала ви е да се замислите, споделете я, за да достигне до повече хора, на които би била полезна!
НАЗАД
