Преди няколко години случайността ме отведе на остров Корфу с книга на Джералд Даръл в ръка. Ако сте чели негови книги, със сигурност разбирате колко невероятна комбинация беше това за мен, но ако не сте – нека ви обясня.
Даръл е роден в Индия, където прекарва първите години от живота си, тъй като баща му е британски дипломат там. След приключване на мисията семейството на Джералд се връща в Лондон, но скоро след това бащата умира. За майката на писателя се оказва невъзможно да се грижи за всичко сама, да плаща сметките и да се справя с непрестанното боледуване на децата заради влажния английски климат… и тогава решава да се преместят на слънчевия гръцки остров Корфу.
В „Моето семейство и други животни”, книгата, която беше моя спътница по време на пътуването ми до този райски остров, авторът описва по толкова увлекателен, забавен и интригуващ начин преживяванията си на Корфу, че те провокира да се превърнеш в истински изследовател, макар никога да не си имал особен интерес към разни пълзящи гадинки. Но пък с любопитство поглеждаш към всеки хълм в търсене на ягодово червената къщичка на Даръл и семейството му… е, на Корфу всички са чели Даръл, така че има много ягодови къщички…
Може би именно комбинацията Корфу-Даръл ме накара да осъзная колко важна е литературата, която четеш по време на почивката си, защото „книгата за плажа” не само те настройва на определена емоционална честота, но и ти поставя специалните очила, през които гледаш на света и на мястото, където се намираш.
А Джералд Даръл е от авторите, които ти помагат да откриеш изключителното дори в най-дребните детайли около себе си… и всичко това през сълзи от смях.
Именно уникалният му поглед към детайла, образният език (който доставя истинско удоволствие за ценителите на словото) и невероятното чувство за хумор се преплитат в най-новата книга на Даръл, която излиза на български – „Срещи с животни”.
В нея са подбрани историите на естествоизпитателя Даръл, който обикаля из най-екзотичните кътчета на света и споделя наблюденията си за животинския свят. По един омагьосващ и завладяващ начин този „съвременен Ной” описва майчинските инстинкти на стоножка, примира от умиление заради любовната игра на охлювите и дори кървавият естествен кръговрат в природата е описан с неповторими забавни сравнения.
Дори да не сте любители на фауната, Даръл пак ще ви очарова, защото в разказа му все се оказва, че животните ужасно много приличат на хората… или обратното…
"И у най-грозното и отвратително животно – както и у най-грозното и отвратително човешко същество – винаги се намират и някои привлекателни черти."
"Първи обикновено пристигаха горските бодливи свинчета. Довличаха се от шубрака с вид на дебели и леко подпийнали старци, големите им крушовидни муцуни душеха насам-натам, а мъничките им възтъжни очички, изглеждащи вечно пълни с неизплакани сълзи, се оглеждаха с надежда наоколо."
"Това, значи, била гората, която книгите описваха като дива, опасна и неприятна. А на мен ми се стори красива и невероятна вселена, обитавана от милиони живи създания – и растения, и животни – всяко едно различно, но в същото време и зависимо от останалите, като парченца от гигантски пъзел. Домъчня ми при мисълта как хората се придържат към старовремските си идеи, че джунглата е гадно място, а тя всъщност е един вълшебно красив свят, който чака да бъде изследван, наблюдаван и разбран."
НАЗАД
