Тя беше твоя. Но вече не е

Тя беше твоя. Само твоя.
Тя беше готова на всичко за теб. И правеше всичко за теб. Тя те обичаше повече от себе си. Повече от живота си. Тя ти беше посветила живота си.
Тя приемаше всичко в теб, вярваше в теб, искаше теб.
Тя те разсмиваше, когато беше тъжен. Вдигаше те, когато беше паднал. Даваше ти сили, когато беше слаб.
Тя ти прощаваше, когато я нараняваше. Когато не отговаряше на съобщенията й и не връщаше обажданията й. Когато отлагаше срещите ви. Когато в последния момент променяше плановете ви.
Тя ти прощаваше, защото те обичаше.

Но един ден си тръгна. Защото се умори. Умори се да бъде лъгана. Умори се да бъде разочарована. Умори се да бъде използвана. Умори се да бъде сама.

И ти я остави да си отиде. Не направи нищо, за да я спреш. Не се извини, не се промени. Тя беше твоя, но вече не е. Няма я в леглото ти, няма я в прегръдките ти, няма я на гърдите ти. И с колкото и други да се опитваш да я подмениш, никоя не може да я замени. Никоя не може да ти даде това, което ти даваше тя. Никоя не може да те усеща така, както те усещаше тя. Никоя не може да те обича така, както те обичаше тя.

Просто защото никоя не е тя.

И сега ти липсва. Липсва ти, защото я обичаше. Но нещо ти попречи да й го покажеш. Нещо ти попречи да го покажеш и на себе си. Може би беше егото ти. Може би беше страхът ти. Може би беше гордостта ти. Но каквато и да е причината, жената, която беше до теб, вече не е.

И така й е добре. Защото сега вече не прави компромиси с мечтите си, не се налага да преглъща сълзите си, не се опитва да потиска любовта си. Сега вече е себе си и гради щастието си.

Затова не й пиши, не й се обаждай, не я търси. Тя знае, че съжаляваш. Тя знае, че вътре в теб боли. Но този път е решила да продължи. Напред към бъдещето си.

НАЗАД