Колкото и да ни обичат, родителите често ни нараняват, без да знаят. Някои изрази, които употребяват спрямо нас, могат да ни навредят в бъдеще.
За да се опитаме да се превърнем в по-добри родители, подбрахме няколко фрази, които не трябва да казваме на децата си.
"Нищо тук не е твое!"
Някои родители са искрено убедени, че детето става личност чак когато е в състояние да се издържа. Съответно до този той може да игнорира неговото мнение, чувства и специални нужди. Токсичната идея, че докато човек не печели пари, няма прави на глас, поражда работохолици.
"Мълчи, когато възрастните говорят."
За много родители детето им завинаги ще си остане дете, независимо да ли е на 5, 15 или 50 години. Струва им се, че то не е в състояние да влезе в пълноценна комуникация с възрастни и е рано да има своя гледна точка. Такива родители не считат децата си за личности и те го знаят перфектно.
"Не помня, значи не е вярно."
Всички знаем, че отричането на реални събития е форма на защита. Много деца са чували фразата "Измисляш си, няма такова нещо!" от родители, които не искат да си признаят, че са забравили или грешат.
В резултат на това децата започват да се съмняват в своето възприемане на света и паметта си.
"Дама никога не се обижда и винаги е с предимство."
Изглежда, че е правилно мъжът да защитава нежния пол, да отстъпва и да помага. И всичко върви добре, докато момичетата не започнат да се възползват от привилегиите си. Но добре отгледано момче трябва да търпи тормоз от своите съученички.
"Разваляш всичко!"
Малко хора успяват да направят нещо добре за първи или дори за втори път. Имаме нужда от опит и умения. Нормално е да правим грешки като малки. Не е нормално да се прехвърля цялата отговорност за грешки върху детето, защото ако мама и татко не са го научили на нещо, то не е виновно.
"Можеш по-добре!"
Няма определение за съвършенство, но много родители мислят по различен начин. Още с първите стъпки те поставят непостижима летва, която детето непрекъснато трябва да надскача. В същото време възрастните често забравят да възнаградят детето за постигнатите резултати, защото това не е повод за гордост, а нещо обикновено.
"Ти си по-големият!"
Когато в семейството се появят по-малки деца, по-големите често трябва да порастат много бързо. В очите на много родители те губят правото да бъдат деца, дори ако разликата във възрастта е много малка. На тях се възлага определена отговорност - да станат по-мъдри и по-независими.
"Не се справяш, ще го направя сама."
Никой не се ражда със способността да готви, да пере или да глади ризи. Често за родителите е по-лесно да направят нещо сами, отколкото да научат детето си, защото това отнема време. Така то пораства без никакви умения, за което отново е виновно.
"Изглади, че така и така нищо не правиш."
Много родители искрено вярват, че детето трябва постоянно да бъде заето с нещо: да се подготвя за уроци, да ходи на курсове, да подрежда стаята си. Четенето на книга или гледането на телевизия се определя като безделие. В резултат на това мислене е израснало цяло поколение възрастни, които просто не знаят как да си почиват.
"Ти си момче/момиче."
На много деца са забранени определени действия и поведение поради стереотипи за пола. Традиционно момчетата не трябва да плачат, да бъдат нежни и да носят розово, а момичетата не трябва да се катерят по дървета, да играят с колички или да се цапат. Тези ограничения възпрепятстват децата да учат свободно за света около тях и да изразяват открито своите чувства.
НАЗАД
