Обикновено сцените, в които хората се борят за живота си, изправени срещу опасни хищници, са доста впечатляващи. Но понякога режисьорът, стараейки се да създаде впечатляваща сцена, забравя за някои биологични факти. И докато ние настръхваме от невероятните сцени, експертите винаги забелязват гафовете и грешките в такива филми.
Днес ви представяме мнението на специалисти за няколко филмови двубой между човек и дивата природа.
Ето защо тези сцени не могат да се разиграят в реалността:
1. Завръщането (2015)
Сцената, в която Хю Глас (Леонардо ди Каприо) е нападнат от мечка, вероятно е най-впечатляващият момент във филма, но не е особено реалистичен. В лентата хищникът скача върху Хю, дере го с нокти и дори го захапва. Но мечките имат една от най-силните захапки в животинското царство, дължината на ноктите им е около 10-15 см, а теглото им е 300-400 кг. След толкова много травми Хю трудно би оцелял, а истинският Хю Глас, от чиято история е вдъхновен филма, сигурно е получил по-повърхностни рани от героя на Лео.
Има още едно странно нещо в този двубой. Мечката гризли напада героя на Лео, защото е застрашил малките ѝ. Няма нищо по-важно за една майка от децата ѝ, но в същото време мечката просто спира да напада по средата на двубоя и се оттегля, оставяйки Хю жив.
В друга сцена Глас сваля мокрите си дрехи и се скрива във вътрешността на кон, за да се стопли. Този метод е използван от много войници, но Глас прекарва цялата нож в коня. Съдейки по натрупалия сняг, температурата е доста под нулата, а трупът на коня би замръзнал след няколко часа. На Глас също нямаше да му е много топло вътре и най-вероятно също щеше да измръзне до смърт.
2. Алфа (2018)
В този филм станахме свидетели на невероятни гледки и на прекрасното приятелство между момче и вълк. В същото време в лентата имаше няколко очевидни гафа.
В началото на филма има двубой между момчето и един бизон. Тичащото животно се удря с всичка сила в момчето и в реалността би го осакатило. В края на сцената момчето е блъснато от скала, но все пак се отървава само с извадена бедра става.
Поведението на вълка също е странно. Травмата му не е достатъчно тежка, че да изостави глутницата си. Щом вълкът може да движи три от краката си, той по-скоро ще последва останалите вълци, отколкото да остане при врага.
Във филма виждаме древни мамути и саблезъби тигри, но в същото време вълците изглеждат като днешните вълци и по размер не са много по-големи от нормално куче.
3. Мега звяр (2018)
Още един съвсем скорошен филм за гигантска акула.
Конкретната праисторическа акула във филма е около 22 метра дълга, според учените обаче тези животни са били по-малки – около 18 метра. Но да кажем, че акулата във филма е наистина мега голяма.
Един от героите във филма казва, че захапката на такава акула лесно може да разкъса кит на две, но никой не казва за какъв точно кит става дума, а има много различни китове – някои са дълги само 4 метра (като кашалотите джуджета), а синият кит (за когото всички се сещаме, когато чуем думата „кит“) е дълъг около 32 метра.
Освен това китовете не са особено фини животни – дали акулата може да отвори челюстта си толкова широко, че да захапе кит? Според учените мегалодоните (т.е. праисторическите акули) са нападали малки китове – поне три пъти по-малки от възрастен син кит.
Няколко пъти акулата напада един-единствен човек (един от главните герои, разбира се), но според учените такова поведение не е типично. Такава голяма акула вероятно щеше да нападне няколко души наведнъж (например онези, които са близо до брега).
В края на филма мегалодонът се насочва към десетки души, които са близо до брега. Тъкмо си отваря устата да хапне поне няколко от тях и чува запис на рев на китове и решава да се отдалечи, за да гони по-голямата плячка. В реалността хищникът първо би глътнал най-лесните мишени, които са му под носа, а после щеше да се занимава с по-трудния улов.
НАЗАД
