Понякога родителите помагат на децата си твърде много, но трябва да запомните, че невинаги ще бъдете до детето си и няма как да живеете живота му вместо него. Задачата на родителите е да помогнат да децата да израснат, да придобият личен опит и да се научат сами да се оправят в живота.
За да им помогнат да станат самостоятелни личности, родителите ни бива да правят тези неща за децата си:
1. Да отговарят вместо тях
Всичко започва с невинни въпроси като „Как се казваш?“ и невинните родителски отговори „Името му е Петър“. Този навик трябва да бъде изкорнен веднага щом детето се научи да говори, но много родители отговарят вместо децата си на различни места – в магазина, при лекаря, вкъщи и т.н. Така отнемаме възможността на детето да се учи и то може да стане болезнено срамежливо и да избягва неловки ситуации, в които трябва само да отговаря, дори и като възрастен.
Какво да направите? Просто се въздържайте да отговаряте вместо детето, дайте му шанс да отговори само. Ако се обърка – помогнете, но не и преди да му дадете шанс само да отговори.
2. Да се опитват да бъдат техни приятели
Много родители се опитват да бъдат приятели с децата си и не искат те да имат тайни от тях. Това е нещо нормално и напълно разбираемо, но нека надникнем малко по-дълбоко. Какво означава да си „приятел“ с някого? Да общуваш с някого на равни начала, нали? Но родителите имат съвсем различна роля – те са водещата фигура в първите години от живота на детето им, те го даряват с грижа и любов, но не са негови „приятели“.
Какво да направите? Не се опитвайте да бъдете най-добри приятели с детето си и да се държите така, сякаш можете да си споделите всяко нещо. Някои неща могат да бъдат казани само пред приятели, затова оставете детето да си намери такива, не го обсебвайте.
3. Желанията срещу нуждите
Всички знаем, че броколите са по-здравословни от бонбоните и че новите маратонки са по-разумна покупка от поредната кукла. Затова често казваме на децата си какво искат чрез фрази като „Не може да не си гладен“, „Знам, че ти е студено“, „Сигурна съм, че искаш...“
Този подход не е особено успешен, защото потиска Аз-а на детето, неговите желания и стремежи. Това води или до безволие, или до тотален бунт от страна на детето.
Какво да направите? Бъдете откровени и подходете към детето, сякаш е възрастен и е способно да ви разбере. Ако искате да го научите на добри навици, не го правете по агресивен начин, а бъдете разумни и деликатни. Обяснете му разликата между нуждите и желанията. Давайте му добър личен пример. Ако вие самите не ядете зеленчуци, как очаквате детето да ги харесва? Този принцип се отнася за всички добри навици.
4. Да им помагат твърде много
3-годишните деца вече могат да обличат и да събличат повечето си дрехи, могат да мият чашките си и да слагат мръсните дрехи за пране. Освен това на тази възраст децата имат желанието да го правят сами, защото по този начин се чувстват големи и отговорни.
А какво правят родителите? Обличат ги до последно, хранят ги с лъжичка и не позволяват на децата си да експериментират. И после се чудят защо тийнейджърите са разхвърляни или не искат да помагат у дома. Няма как да помагат, ако са научени, че мама и тати правят всичко.
Какво да направите? Позволете на детето да се учи и да прави възможно най-много неща самостоятелно.
5. Да определят вкусовете им
Родителите често се опитват да наложат вкуса си за музика, филми, книги и дрехи на децата си. Всички го правят с добри намерения, но по този начин потискат детската индивидуалност. Обикновено това води до протест от страна на децата, които искат да направят точно обратното, напук на родителите си.
Какво да направите? Гледайте любимите си филми и слушайте любимата си музика сами, не я натрапвайте на децата като нещо, което задължително трябва да харесват. Разкажете им за любите си изпълнители и актьори. Ако им ги представите по-непринудено, те може да проявят по-голям интерес, отколкото ако ги възвеличавате с думите: „ТРЯБВА да чуеш тази група“.
6. Да им броят парите
В живота на всяко дете настъпва момент, в който ще има свои джобни пари. Преценете колко пари ще давате на детето си и дали ще му ги давате всеки ден или за цялата седмица, но не го разпитвайте как ги е похарчило и колко са му останали. Може да го попитате, разбира се, и да му дадете съвет, но не и да го съдите за избора му. Най-лошото нещо, което можете да направите, е да пребърквате джобовете му. Подобно нещо веднага убива доверието помежду ви.
Има ли значение колко пари има детето ви? За какво ги събира? Най-разумно би било да дадете няколко съвета на детето, да го научите как да спестява и да му позволите да похарчи парите си за каквото пожелае.
7. Да избират хобитата им
Много често се случва родителите да проектират несбъднатите си мечти върху децата си. Майката иска дъщеря ѝ да свири на пиано, да танцува балет или да стане модел, а бащата иска синът му да бъде велик футболист. Но дали детето иска някое от тези неща?
Какво да направите? Бъдете търпеливи и наблюдавайте детето си. Забележете какви интереси има и какви таланти проявява. Попитайте го какво му харесва и му позволете да се развива в тази област.
8. Да приемат техния успех като свой
Много майки публикуват снимки с надписи от сорта на „Почнахме да ходим!“, „Изядохме първото си пюре!“ и т.н. Разбира се, че те са много радостни от постиженията на децата си, но това ни звучи като репликата „Бременни сме!“, казана от съпруга на бъдещата родилка... Тези постижения не са дело на майката, затова забравете за събирателния образ „ние“.
Тези реплики, разбира се, звучат много безобидно, но така се започва, а нещата се задълбочават, когато детето порасне. Децата не обичат да си приписвате техните успехи. Да, вие просто се гордеете с тях, но в техните очи този навик е доста досаден.
Какво да направите? Радвайте се на успехите им, но не ги бъркайте с вашите собствени. Освен това може да сте горди с детето си и без да обяснявате колко е страхотно на всеки срещнат, особено пък ако детето е там и се черви, докато ви слуша.
9. Да избират подаръците им
Щом детето проговори, то вече може само да избира подаръците си, и не е нужно те да са ново яке или някоя интелектуална играчка.
Разбира се, невинаги децата могат да избират, но е важно да им даваме право на избор, когато можем.
Какво да направите? Позволете на детето да избере подарък, а ако искате да му подарите нещо друго – купете и него, но заедно с това, което си е поискало.
10. Да се месят в личния им живот
Това особено силно се отнася за родителите на тийнейджъри. Децата имат свой личен живот, свои приятели и първи срещи. Това е съвсем нормално. Ако ги подложите на разпит, само ще ги подразните. Затова се сдържайте да питате „Кой е този човек?“, бъдете по-деликатни и не ги затрупвайте с въпроси. Много деца биха споделели и сами с вас, ако ви имат доверие.
Какво да направите? Вместо да разпитвате детето си, позволете му да има лично пространство. Не му задавайте прекалено много въпроси, ако виждате, че то се притеснява и не му е приятно да споделя такива интимни детайли. И, разбира се, недейте да тършувате из стаята на детето и не му четете съобщенията.
НАЗАД
