X

10 невероятни истории зад едни от най-въздействащите снимки в историята

от в 10:00 на 11.12.2017 в Свободно време | Интересно


10 невероятни истории зад едни от най-въздействащите снимки в историята

10 невероятни истории зад едни от най-въздействащите снимки в историята

Истинският фотограф има способността да улавя красотата и истината във всеки един момент. Въпреки че известният фотограф Елиът Еруит казва: „Идеята на правенето на снимки е в това да не ти се налага да обясняваш нещата с думи“, ние все пак смятаме, че ако знаеш каква история се крие зад една снимка, по-добре можеш да я оцениш и разбереш.

Затова днес искаме да ви разкажем 10 невероятни истории зад едни от най-въздействащите снимки в история.

1. Горящият монах

На 10 юни 1963 г. десетки хора са свидетели на самозапалването на виетнамския будистки монах Тич Куанг Дък. Монахът се самозапалва в знак на протест срещу режима на Нго Дин Дием, прокарващ католически ценности в управлението на страната. Конкретният повод е забраната да се развява будисткия флаг само два дни, след като Дием показва кръстове на публична церемония. Американският журналист Малкълм Браун успява да улови момента, в който монахът се самозапалва, а снимката му се превръща в световна сензация, която насочва вниманието към политиката на правителството в Южен Виетнам. Историците смятат, че протестът на Тич Куанг Дък  е бил повратен момент в кризата, обхванала страната, и значително допринася за промяната на властта във Виетнам. 

„Предстоеше ми да видя още подобни гледки, но и веднъж ми беше достатъчен. Пламъци обгръщаха едно човешко същество, тялото му бавно чезнеше и се свличаше, главата му бе почерняла и овъглена. Във въздуха се носеше миризма на изгорена човешка плът, хората изгарят учудващо бързо. Зад мен се чуваха риданията на виетнамците, които се бяха събрали. Бях твърде шокиран, за да заплача, твърде объркан, за да си водя бележки или да задавам въпроси, твърде объркан дори за да мисля... Докато гореше дори мускул не трепна в тялото му, не пророни нито стон, неговото спокойствие беше в рязък контраст с плачещите хора около него“, споделя американският журналист Дейвид Халберстам, който е свидетел на станалото.

2. Правете любов, а не война

Тази фотография, заснета от Ричард Лам, бързо стана популярна и милиони хора се питаха дали това е истинска страстна целувка на двама влюбени, или нагласена постановка. Самият фотограф не знаел какво да мисли за снимката и се питал каква ли е историята зад нея. Фотографията е заснета по време на размирици във Ванкувър. След като „Ванкувър Канъкс“ губи от „Бостън Бруинс“ през 2011 г. на Купата на Станли, бунтове избухват по улиците на Ванкувър, Британска Колумбия. Полицейските сили били неотлъчно на улиците, за да контролират тълпата. Скот Джоунс, мъжът на снимката, си спомня, че полицията е съборила приятелката му на земята и тя много се уплашила, за да я успокои, той решил да я целуне. Въпреки че историята не е една от най-сърцераздирателните, снимката си остава една от най-въздействащите фотографии на нашето време и идеално се вписва в мотото „Правете любов, а не война“. 

„Бях на около 20 или 30 метра разстояние, а тези двама души лежаха на земята насред празната улица. Първоначално си мислех, че един от тях е ранен. Направих им няколко снимки и моментът беше отминал. В онази нощ цареше пълен хаос. Хулиганите подпалиха две коли, а после видях как обирджии счупиха витрината на един магазин. В този момент полицаите тръгнаха към нас. Когато спрях да тичам, видях двама души на улицата. Точно зад тях бяха редиците с полицаи и бушуващият огън. Знаех, че съм уловил двама души, застинали за миг, насред целия хаос, но едва по-късно, докато преглеждах файловете си, моя редактор забеляза, че двамата изобщо не са ранени, а се целуват“, казва Ричард Лам.

3. Германецът, отказал да поздрави Хитлер

Аугуст Ландмесер е работник от корабостроителния завод „Блом Фос” в Хамбург, Германия, известен с отказа си да направи хитлеровия поздрав на церемонията по пускането по вода на бойния кораб „Хорст Весел“ на 13 юни 1936 г. Аугуст се присъединява към нацистката партия през 1931 г., но две години по-късно се влюбва в еврейката Ирма Еклер и ѝ предлага брак през 1935 г. По тази причина той бил изгонен от партията, а заявлението му за брак било отхвърлено според новите нюрнбергски расови закони. И така през 1936 г. Аугуст Ландмесер отказва да вдигне ръката си за поздрава към Хитлер. По-късно той и семейството му се опитали да напуснат страната, но били хванати и изпратени в концентрационни лагери. През 1938 г. мъжът видял семейството си за последен път. След раждането на второто им дете, Ирма била прехвърлена в „центъра за евтаназия”, където била убита през 1942 г. Аугуст е обявен за изчезнал по време на военна операция в Хърватия през 1944 г. и така и не се разбира какво точно е станало с него. Тяхната дъщеря оцелява и успява да разкаже историята на своето семейство.

4. Войната е ад

Тази снимка е една от най-известните военни фотографии в историята. Направена е от немския фотограф Хорст Фас през 1965 г. по време на войната във Виетнам. Името на войника не е известно дълго време, но през 2012 г. той е идентифициран като Лари Уейн Чафин от Сейнт Луис. В момента на заснемането, той е бил на 19-годишна възраст. Неговата съпруга – Фран Морисън, казва, че по-късно съпругът ѝ много трудно се е адаптирал към цивилния живот и на 39 години е починал вследствие на усложнения от диабета.

По време на войната много войници изписвали различни послания по каските си. „Войната е ад“ е цитат от речта на Уилям Шърман към дипломиращите се кадети от Военната академия на Мичиган:

 „Бил съм на вашето място и много добре знам как се чувствате. Съвсем естествено е сърцето ви да бие с трепет в гърдите от идеята и надеждата, че един ден ще изпробвате наученото тук. Но потиснете това чувство! Вие не познавате ужаса на войната. Бил съм на две войни и знам какво е. Виждал съм градове и домове, сринати из основи. Виждал съм хиляди мъже, легнали на земята, докато мъртвешките им очи гледат към небето. Казвам ви, войната е ад.“ – Уилям Шърман

5. Последната снимка на Уилям Бигарт

Когато 54-годишният фотограф Уилям Бигарт чува за терористичните атаки над Световния търговски център в САЩ, той веднага се насочва към мястото. Там успява да запечата случващото се от различни ъгли, улавя опустошението над Южния небостъргач и отива да заснеме Северния, докато още гори. В 10:00 ч. сутринта се обажда жена му и Бигарт я уверява, че е при пожарникарите и е в безопасност. 20 минути по-късно Северната кула се срутва върху него. Тялото и фотоапаратът му са открит в развалините 4 дни по-късно. Това е последната снимка на Бигарт, направена само няколко секунди преди сградата да се срути върху него.

„Убедена съм, че ако Бил се беше прибрал у дома, щеше да ни разкаже много истории от мястото на събитието, както винаги правеше. И ако го бяхме попитали да ни разкаже за това какво е видял, той щеше да ни каже: "Ако питате мен, най-добре е да не стоите под високи сгради, които тъкмо са били ударени от самолети“, казва жената на Бил – Уенди Доремус.

6. Децата на черната пепел

Тази поредица от фотографии, озаглавена „Децата на черната пепел: Детският труд в Бангладеш“, е създадена от местния фотограф Шехзад Норани. Неговата работа обикновено засяга различни социални проблеми в развиващите се страни. В покрайнините на Дака има стотици нелегални фабрики за рециклиране на батерии. Основната работна ръка се състои от жени и деца, които по цял ден разглобяват батерии. Процесът е особено опасен за децата, които всеки ден поглъщат огромни количества въглероден прах, което неминуемо води до белодробни и очни инфекции.

„Също като Марджина, много жени водят децата си на работа с тях, защото няма къде да ги оставят. Въздухът около и в работилниците е наситен с въглероден прах и други токсични материали. Малките деца си играят в замърсените места, докато не се уморят и не заспят, а повечето от тях страдат от белодробни и очни инфекции. Тъжната истина е, че тези деца трябва да работят, за да живеят, ако не работят, няма да има какво да ядат, но това не означава, че трябва да бъдат експлоатирани", казва Шехзад Норани.

7. Джейн Гудол и шимпанзето

На тази фотография, заснета от холандския фотограф Хюго ван Лоуик, виждате как малкото шимпанзе Флинт за първи път среща световноизвестния приматолог Джейн Гудал. За да не стресне Флинт и за да не събуди подозрението на майка му, Гудол внимателно протяга задната част на ръката си към Флинт, докато пръстите ѝ са събрани и сочат надолу.

Джейн Гудол е най-успешният приматолог в историята, тя открива, че шимпанзетата, също като хората, използват сечива и други средства в ежедневието си. Например шимпанзетата в Гомбе използват трева, за да намират любимата си храна – термитите. Те пъхат тревата в дома на термитите и когато буболечките напълно покрият стръка трева, шимпанзетата го издърпват и с радост похапват от любимото си лакомство. Интересното е, че Гудол няма университетско образование, когато за първи път отива в Танзания. Но благодарение на невероятните си проучвания и забележителните си постижения, Гудол получава правото да завърши докторантура в Колежа „Нюнхам“ към Университета на Кеймбридж, без да има бакалавърска степен.

8. Първата трансплантация на сърце в Полша

Въпреки протестите на църквата и правителството, въпреки общественото недоволство, д-р Релига решава да извърши първата трансплантация на сърце в Полша. Това се случва през 1987 г. и операцията е напълно успешна. След 23 дълги часа, през които се бори за живота на пациента си, той и асистентът му най-накрая могат да си отдъхнат. На снимката се вижда как д-р Релига наблюдава работата на сърцето на пациента, докато асистентът му спи в ъгъла на операционната. Д-р Релига почина през 2009 г., а неговият пациент го надживя и си отиде през 2017 г. – 30 години след съдбовната операция.

9. Скокът към свободата

На 15 август 1961 г. 19-годишният фотограф Питър Либинг е уведомен от полицията, че предстои събитие, което вероятно ще го заинтригува. Затова Либинг се отправя към западната граница, където по-късно ще бъде издигната Берлинската стена. Либинг чакал с часове и въпреки че във въздуха витаело напрежение – нищо не се случвало. Тогава един младеж от граничната полиция прескочил бодливата тел, която разделяла двете части на Германия.

Шуман бил първият от много гранични полицаи, които избягали от Източна Германия. За мнозина снимката символизира жаждата за свобода по време на Студената война, но много други гледат на Шуман като на предател, защото той изоставя семейството си от другата страна на стената. По-късно, когато Шуман решава публично да говори за решението си, той казва, че не му се искало да бъде поставен в ситуация, в която трябвало да застреля някого.

„Наблюдавах го над един час. Имах предчувствието, че ще скочи. Бях се научил как да улавям правилния момент, докато снимах конете на хиподрума в Хамбург. Трябва да натиснете копчето тъкмо когато конят отскача от земята, за да го уловите как прескача бариерата. Тогава той се реши, аз натиснах копчето и моментът отмина“, спомня си Питър Либинг.

10. Йойна Мамерия Нонцотега и нейният тамарин

Йойна е 11-годишно сираче, което в момента живее с леля си в Националния парк Ману в Перу. Чарли Хамилтън Джеймс е фотографът, който заснема този неин портрет. Той си спомня, че момиченцето изобщо не се интересувало от снимка, затова гледало малко намръщено. Според National Geographic животът на момиченцето е станал много по-тежък от тогава – майка ѝ умира, докато ражда деветото си дете, а любимата ѝ маймунка загива.

„Всеки следобед едно момиченце минаваше през лагера ни на път за реката, където плуваше със своята домашна маймунка, затова един ден реших да ѝ направя портрет. Йойна изобщо не се интересуваше от снимката, а тамаринът мразеше водата. Ако трябва да съм честен, нямам представа защо водеше маймунката на тези къпания. През цялото време тамаринът пищеше и се опитваше да се покатери на главата ѝ, за да избяга от водата“, спомня си Чарли Хамилтън Джеймс.



Теми   история | снимки | фотография

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.