Щастието не се измерва в това какво имаме и какво нямаме. То е свързано по-скоро с нашата нагласа към всичко, което ни се случва. Осъзнаем ли кои грешки ни отдалечават от него, можем да направим опит да скъсим дистанцията и да си осигурим по-усмихнати дни.
Вторачваме се в бъдещето и забравяме да живеем тук и сега
Бъдещето крие редица изненади, а прекаленото правене на планове само излишно ще ни напрегне. Няма смисъл да се заблуждаваме, че ще бъдем щастливи, когато постигнем конкретна цел – повишение, по-висока заплата, ново гадже и т.н. Каква е гаранцията, че ще се почувстваме така, както сме очаквали? Погледът ни трябва да бъде обърнат преди всичко към настоящето. Нека следващия път, когато се разхождаме или пием сутрешното си кафе, просто се насладим на момента, без да го разваляме с мисли за това какво трябва да свършим утре, вдругиден, другата седмица.
Не приемаме промените
Промяната е неизменна част от живота, а тези от нас, които се борят с нея, всъщност искат да запазят контрол над ситуацията. Няма смисъл да се опитваме да планираме всичко, защото само ще се разочароваме и стресираме, когато изникне непредвидена ситуация. Ако приемем, че промените са нещо нормално и неизбежно, ще бъдем по-събрани, ще мислим по-трезво и ще реагираме по-адекватно, когато те се случат.
Сравняваме се с другите
Грешка е да се сравняваме с някого, защото тогава има опасност да започнем да завиждаме и да забравим, че много често отстрани виждаме само хубавото в чуждия живот, а трудностите и несгодите остават скрити за очите ни. Завистта е несъвместима с щастието – по-добре да се фокусираме върху конкретни начини да направим собствения си живот по-пълноценен. Вместо да се оплакваме и да си мислим, че на другите винаги им е по-лесно, отколкото на нас, можем да се опитаме да постигнем целите си стъпка по стъпка, като се радваме на малките постижения по пътя.
Влагаме твърде много енергия в преследване на материални неща
Сами по себе си предметите не носят щастие. В случай че целите ни винаги се въртят около парите и придобиването на вещи, има голяма вероятност да сме нещастни – често пъти ни обхваща разочарование, след като вече сме се сдобили с конкретния обект на преследване, и същевременно откриваме, че сме го постигнали за сметка на истински стойностните неща, като приятелите, семейството, хобитата ни.
Затваряме се вкъщи
Всеки има дни, в които не желае да разговаря с никого. Не бива обаче да позволяваме това да се превърне в тенденция. Когато усетим, че нещастието ни прави асоциални, трябва да си наложим да излезем сред хора, вместо да страним от тях. Социалните контакти ще окажат положителен ефект върху настроението ни.
Стремим се да отговаряме на хорските очаквания
Хората са различни и често това, което кара един човек да се чувства щастлив, не носи щастие на друг. Невъзможно е всички да ни харесват, а и не е необходимо винаги да се стараем да отговаряме на чуждите очаквания. Защо просто не се доверим на собствените си усещания за това какво ни носи истинско щастие?
Забравяме за себе си, мислейки за другите
Ако винаги поставяме себе си на заден план, няма да ни остава време за нас самите. Не е лошо да бъдем малко егоисти – когато сме щастливи, хората около нас също ще се чувстват по-добре. Би било чудесно да си създадем навика ежедневно да правим нещо специално за себе си и да си позволяваме да се глезим всеки път, щом се справим с някоя трудност или досадна задача.
Отлагаме мечтите си
Няма перфектен момент да започнем да преследваме мечтите си. Колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ще бъде да поставим началото. Ако имаме някаква страст или нещичко, за което копнеем, няма смисъл да чакаме и да си измисляме оправдания. Даже нещата да не се подредят по начина, по който сме очаквали, поне ще знаем, че сме опитали.
Чувстваме се зле от грешките, които допускаме
Грешейки, ние всъщност се учим и израстваме като личности. Затова е важно да гледаме на всяка грешка като на ценен урок и да си напомняме от време на време, че рано или късно ще дойде момент, когато ще сме благодарни за наученото. Нека се замислим – по-добре ли е да бъдем сковани от нерешителност и да тъпчем на едно място от страх да не сбъркаме?
Не се радваме на мъничките успехи
Има различни победи. Успех може да е спечелването на награда или състезание, а също и приключването на някаква задача в работата. Човек сам определя какво е сполуката – колкото по-разтеглено е понятието в представите ни, толкова повече неща ще стават повод за гордост. Няма значение в какво точно се изразяват постиженията, важното е да ги отчитаме като такива.
Оставяме своето собствено щастие в чужди ръце
Щастието идва отвътре. Само ние можем да запълним празнината вътре в нас, която нещастието е оставило, и само ние знаем кое е най-доброто за нас. Все пак другите са странични наблюдатели – те не са извървели нашия път, не са били в нашите обувки. Човек трябва да си даде време да помисли, а когато осъзнае какво го прави щастлив, да намери начин сам, без чужда помощ, да постигне своето щастие.
НАЗАД
