Романтичните филми винаги завършват по един и същ начин, нали? Приказната бяла рокля, трогателните брачни клетви и щастливите влюбени, които „заживели щастливо“. Но какво се случва след този финал? Приключва ли любовта или едва сега започва?
За да се помъчим да дадем отговори на тези въпроси, решихме да ти споделим текста на една жена, омъжена от 12 години – Олга Цубакина.
„Никога не съм разбирала защо някои жени си мислят, че трябва да се омъжат на всяка цена и да го направят възможно най-бързо. Аз имах много по-различни, но също толкова грандиозни планове като всички 15-17-годишни момичета, които си мислят, че целият живот е пред тях.
Но моите мечти не се сбъднаха. Тежка травма сложи край на спортната ми кариерата и на надеждите за олимпийско злато.
Срещнах бъдещия си съпруг още като студентка. Но до онзи момент наистина не бях мислила за брак. Все пак опитът ми беше показал, че животът ти може да се промени само за миг.
В повечето отношения моят брачен живот не се различаваше от този на останалите – животът ми беше пълен с любов, страст и болка. Имало е моменти, в които ми е било трудно да продължа, имали сме ожесточени спорове, недоразумения и мигове на болка. На моменти ми се е искало да си тръгна.
Но ето, че 12 години по-късно аз съм все още омъжена и искам да ви споделя няколко извода, до които достигнах, след 12-годишно съжителство с друг човек.
1. Страстта ще си отиде
Да, страстта си отива. Под страст имам предвид онази любов, която може да определена като „любовна зависимост“, която включва лудост, болка, сълзи, сърдечни терзания и обсебеност от този един-единствен човек.
Връзката трябва да те кара да се чувстваш добре. Тя не трябва да включва истерии, емоционална нестабилност, гневни изблици, когато не е отговорил на съобщението ти, счупени чинии и безсънни нощ, в които възглавницата ти е мокра от сълзи.
Връзката ти трябва да е стабилна, но това не е означава, че трябва да е скучна.
Връзката ти трябва да е спокойна. Би трябвало да можеш да излизаш от дома си всеки ден за работа и да знаеш, че по-късно ще се върнеш към дом, пълен с щастие, топлина, близост и любов. Ако не всеки ден искаш да се връщаш в твоя дом, защо още стоиш там?
2. Семейният живот не е едно безкрайно парти
„И заживели щастливо“ скрива от вас факта, че в живота ви ще има болести, умора, неразбирателства, гняв и дори обиди. Винаги съществува опасността да не ви е лесно. По-важното е двойката да реши как да се справи с проблемите си и да сведе неприятните моменти до минимум.
3. Двамата трябва да са на едно и също обществено ниво
Бедната Пепеляшка и нейният Принц живеят само в приказките. Тяхната история е романтична глупост, за която мечтае всяко момиче, когато е твърде младо, за да осъзнае какво всъщност се случва в реалния свят. В реалния свят неравностойните бракове често завършват с развод. Любовта може да събере двама души, но когато първоначалната еуфория премине, всички различия излизат наяве. Те могат да се крият във възпитанието на двамата, в ценностите им, в отношението им към живота, парите и децата. Опитите да имитираме приказките винаги завършват с провал.
4. Двамата трябва да се развиват заедно
Не трябва да лежите на стари лаври. Ако двамата не се развивате заедно, накрая се стига до една и съща тъжна развръзка: онзи, който забавя другия, бива изоставен.
Освен това не можеш да спираш развитието на партньора си. Няма значение каква е конкретната ситуация. Независимо в каква област иска да стане по-добър, ти не можеш да го възпираш. Но ако можеш, опитай се да споделяш неговите интереси и да го насърчаваш.
5. Трябва да се приемете такива, каквито сте
Може би някой от навиците на партньора ти те изнервя, а друг път може да не си съгласна с постъпката му. Може да имате различни виждания по дадена тема. Но трябва да се научиш да приемаш любимия си с всичките му недостатъци и особености. Всички трябва да позволяваме на любимите ни да бъдат такива, каквито са. Разбира се, можеш да го насърчиш да се промени в правилната насока, но това трябва да е само вариант, а не задължително условие.
6. Съпругата не трябва да се поставя на второ място след съпруга и децата
Намирам първо време за себе си, а после за децата и съпруга си. Съпругата, която постоянно жертва себе си в името на щастието на съпруга си, съвсем скоро ще почувства огромното бреме, с което се е нагърбила. Не можеш просто да се разтвориш в брака си и да живееш, за да изпълняваш желанията на съпруга си или за да разрешаваш проблемите на децата си. Бракът не бива да те спира да останеш все същата независима, интересна и щастлива личност.
7. Трябва да копнееш да бъдеш със съпруга си, но той има правото да е свободен
През последните няколко години живея на този принцип: Не се страхувам, че съпругът ми може да ме напусне, защото той има правото да търси своето щастие, дори то да не включва мен и връзката ни. Това важи за всеки човек и е напълно нормално. Аз също имам правото да искам най-доброто за себе си без него. Вероятно моето мнение ще ви се стори радикално, плашещо и ще разбие всичко, което казах до този момент, но няма трудност, която да не можеш да преодолееш. Няма смисъл да държиш някого като заложник във връзка, която вече се е разпаднала вътрешно. Време е да свалиш розовите очила и да разбереш, че всеки човек може да си тръгне и това е нормално и не е краят на света.
8. Всеки един от двамата има своите интереси и желания
Всеки има право на време за себе си и лично пространство. Всеки трябва да има свои собствени финанси, за да си го позволи. И това важи за всяка една връзка, без изключения.
Например моето лично време включва упражнения и йога. Един ден може да ми хрумне да отида на кратко пътешествие до някое езеро, да седна до него и да помисля за живота. Освен това отделям време за четене и за какво ли още не. Докато съпругът ми може да се види с приятелите му и понякога тези срещи могат да продължат няколко дни. Не се опитвам да го преследвам навсякъде, защото това е неговото лично време. В такива моменти няма нужда от истерии и параноя. И двамата сме щастливи по този начин, защото сме равни.
9. Трябва да си вземете домашен любимец
По-конкретно – топлокръвни домашни любимци като кучета, котки или хамстери. С други думи – животни, които можете да погалите и гушнете. Имали сме и трите преди, а сега имаме две кучета и една мишка. Всички те ни носят безкрайно много радост.
10. Трябва да имате сходни характери
Ако един от двамата е действен и върши всичко в дома, докато другият не си помръдва и пръста, бракът ви няма големи шансове за успех. Можете да изгладите някои малки различия в характерите ви и дори да живеете щастливо с човек, който има различно темпо от вашето, но ако имате противоположни характери, тогава рано или късно един от двамата ще бъде изоставен.
11. Сексът не е най-важното нещо
След 12 години брак няма винаги да правите страстен и разтърсващ секс, както някога. Всъщност страстта утихва след 3 години. За да запазите желанието за секс към човек, с когото живеете години наред, трябва да ви свързват наистина силни чувства. Няма как това да се получи, ако единият от двамата (или и двамата) са в тази връзка само защото се чувстват комфортно заедно или защото се плашат от промяната.
Но трябва да запомните, че дори в най-романтичните и силни връзки сексът често минава на втори план и не е най-важното нещо, но това не е проблем.
12. Трябва да взимате решенията заедно
Разбира се, малките всекидневни решения не изискват съгласието на другия. Но големите и важни решения, които засягат общия ви живот, определено трябва да бъдат обсъдени.
Как да отгледате детето си, къде да отидете на почивка, каква кола да купите – трябва да обсъдите всички тези въпроси. Но да се месите в професионалните решения на съпруга си – това не е необходимо. В такива моменти трябва да предложите мнението си и то само ако ви питат.
Но най-важното нещо за стабилна и дълга връзка е желанието и на двамата да достигат до компромиси, да изслушват и разбират другия. Да позволяват на другия да има време за себе си и да не се опитват да живеят прилепени един до друг като сиамски близнаци.
Запомнете, че семейният живот е комбинация от любов, доверие, взаимна подкрепа, търпение и силна воля. Но значимостта на тези елементи може да се променя от година на година.“
НАЗАД
