Алфред Бернхард Нобел е шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита, роден през далечната 1833 г.
През 1842 г. той и семейството му се преместват в Русия, където баща му основава предприятие за производство на подводни мини, машини и инструменти.
Алфред Нобел притежава и много добър усет за бизнес, като до смъртта си той притежава 93 фабрики за динамит в няколко страни. Колкото повече нараства успехът му обаче, толкова по-мъчителна ставала борбата с алтруизма му. Нобел е меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си създава много проблеми. Никога не се жени и няма успех сред жените. Когато негов роднина го моли да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговаря:
"Най-голям грях: Не почита Мамона. Важни събития в живота: Няма."
През 1875 г. Берта фон Сютнер става секретарка на Нобел. Макар че личните й контакти с него са кратки, те си пишат до смъртта му и се счита, че тя оказва огромно влияние на решението му да включи награда за мир в завещанието си.
Нобел открива, че когато нитроглицеринът е включен в гъсти инертни вещества, той става по-безопасен и по-удобен за обработка, тази смес е патентована като динамит през 1867 г. Нобел демонстрира неговия експлозив за първи път същата година в Редхил, Англия.
Основаването на Нобеловите награди е през 1895 г. когато Алфред Нобел написва завещанието си, оставяйки голяма част за него именно за наградата. Самият той умира на 10 декември 1896 г. в Италия.
От 1901 г. наградата се присъжда на мъже и жени за отлични постижения във физиката, химията, медицината, литературата и опазването на световния мир. От 1969-а се дава такава и за икономика. В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността - "ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не."
НАЗАД
