Рождените дни са повод за равносметка и ревизия на целите, мечтите и желанията. Повод да се замислим дали посоката, в която се развива животът ни, е тази, която искаме, защото с всяка изминала година ние се променяме, дори и най-постоянните и неподдаващи се на влияние натури. Концепцията за собствения ни живот е вероятно различна от тази, която сме имали на предишния си рожден ден. Тези промени зависят от личните житейски уроци на всеки. Първото нещо, което ме накара да се замисля, когато наближи рожденият ми ден, беше значението на възрастта, която трябваше да навърша. 21... Какво я прави толкова специална? Чисто юридически, това е възрастта, при навършването на която в някои държави като САЩ, Бахрейн, Кувейт, Сингапур и други лицата получават пълна дееспособност т.е. получават всички права да живеят живота си така, както поискат. На тази възраст обикновено младите хора учат, някои от тях работят, едновременно с това, и се опитват да си „стъпят на краката“. Като прибавим и естествения подтик към забавления и живеене на пълни обороти става доста трудно... Затова, в деня на 21-я ми рожден ден поразсъждавах какво съм научила до тук за себе си и за заобикалящия ме свят, преди да навърша тази толкова ключова възраст, която предопределя голяма част от живота на всеки един човек. Ето ги моите 21 урока, някои осъзнати единствено чрез аналитично мислене, а други – чрез „преминаване през огъня“, емоционален и психически...
1. Себеизразяване. Всеки индивид е роден с уникални физически особености, черти на характера, душевност, начин на мислене, предпочитания и „странности“. Ако за някои различието е пречка, включително и расовото, етническото, религиозното, половото, сексуалното и всички др., то за
мен е цветно разнообразие и свобода. Вместо от унифициране, имаме нужда от повече любопитство към другия, различния. Бъдете безстрашни да сте различни, странни, да сте себе си и да изразявате индивидуалността си.
2. Себеприемане. Човек не може да се чувства добре в кожата си, ако не се
откаже от перфекционизма. Именно недостатъците в тялото и характера ни ни
правят това, което сме. Трябва да имаме мил и любезен диалог със себе си. Трябва да се обичаме с всичките си недостатъци, защото те са си наши, а трябва да обичаме всичко свое.
3. Собственият път. Животът е безкрайно разнообразен. Няма универсален начин, по който трябва да бъде изживян. Всеки има своя истина и действителност. Не се страхувайте да извървите своя собствен път.
4. Трудностите са предимство. Справяйки се с тях, ние получаваме един отработен механизъм как да разчистваме всякакви пречки по пътя към постигане на целите си. И ако съумеем да победим, победата е по-ценна и така, знаейки какво ни е коствало да стигнем до това положение, ние предприемаме съответните мерки, за да го задържим.
5. Целите. Освен това, което споменах, ще споделя и любимата си мисъл за успеха. Оскар Уайлд твърди, че недоволството е първата крачка към успеха. Точно така, защото напълно логично е един доволен от положението си човек да не започне борба по подобряването му.
6. Пътуванията са най-доброто възпитание. Сблъсъкът с чужди култури престава да бъде сблъсък, а става приятно изживяване в реда на нещата. Освен това, чисто практически, умението да се ориентираш в непозната среда е от голяма полза. Научаваш се да бъдеш адаптивен и да оцеляваш навсякъде.
7. Семейството е свещено. Няма перфектни семейства, както няма и перфектни индивиди, колкото и да се стараем. Хората, при които се прибираш изморен в края на деня и с които споделяш легло, храна, преживявания и на практика целия си живот. Постоянство. Това е семейството, за разлика от всичко останало. То е винаги там, даващо конструкцията и устоите, без
които животът ни би се разпаднал.
8. Приятелството. Има различни видове приятелства. Но ако говорим за онова
истинско, дълбоко приятелство, имащо претенцията да бъде близко, за мен няма по-важно качество от лоялността. И по-точно предаността, която ти казва, че тя е твоят човек и винаги ще е на твоя страна, ще ти помага, ще те пази и при липсата на която, лично за мен, всички останали качества се обезсмислят.
9. Любовта. Всеки има свое разбиране за любовта и връзките. Проблемът е, когато двамата патньори не се стремят към едно и също нещо. Тогава е изгубена кауза. Аз винаги съм знаела какво търся и това е семейният уют. Чувството, че с човекът, с когото съм, сме семейство. Не този, който
ще ми купи алкохолно питие в бар, а този, който ще ми направи чай, когато съм
изморена.
10. Тялото. То трябва да ти служи и да функционира добре, да е здраво. Всички останали стереотипи относно външния вид са пропаганда на модната индустрия, за да се печели от нея.
11. Здравословният живот. Ако не се вслушваш в организма си, той ще ти го
върне. Моят избор за съзнателен живот са йогата, медитацията, вегетарианството, връзката с природата и животните. И, разбира се, много чай.
12. Уважение към парите. Още от малка баща ми ме учи да ценя парите. Независимо дали имаш много или нямаш, отношението ти към тях и изразходването им трябва да е съвестно. Колкото по-трудно са придобити, толкова по-трудно се харчат. Инвестиция, а не прахосване. Средство, а не самоцел.
13. Емоциите. Човешко е да чувстваш и не е проява на слабост. Както казва Зигмунд Фройд: „Неизразените емоции никога не умират. Те биват погребани живи и впоследствие се проявяват по грозен начин.“ Така че бъди истински и чувствай.
14. Интровертност. Интроверти са хората, които губят енергия, вместо да
придобиват, когато са ангажирани в социален контакт. След години прекарани
основно сред екстроверти, най-накрая съм наясно, че е напълно окей да си интроверт. Няма нищо лошо да предпочиташ уединението пред тълпата, тишината пред шума.
15. Образованието. То не се намира единствено в училищата и университетите. За мен това е само една основа, върху която мога да се развивам, както пожелая. Затова работя върху себе си всеки ден и се развивам в различни сфери, за да открия и разгърна пълния си потенциал.
16. Наслада от живота. Житейският ни път не е един непрекъсващ график с аларми, задачи и планове. Сигурна съм, че дори и най-заетият човек може да открадне поне една минутка за себе си, за да възвърне хармонията и яснотата на съзнанието си.
17. Критиките. Човешките същества имат предразположеност да съдят различното. В такъв случай знам, че и лошите, и добрите ми действия няма да останат без коментар. Колкото и остра да е критиката, тя винаги е изолирано мнение и говори повече за критикуващия, отколкото за критикувания.
18. Стресът. Това е една отрова, която хората не взимат на сериозно. А всъщност стресът е тих убиец, който, ако не първопричина, то поне е катализатор на много болести. Моето противодействие? Усетя ли напрежение над нормалната за здравето ми норма, се вслушвам в инстинките си – бягам. Бягам като подплашено животно там, където ще се чувствам спокойна и балансирана.
19. Неразбиране от околните. Тъй като съм странна птица, съм свикнала да оставам неразбрана. Това е напълно нормално понеже хората виждат само половината, от това, което сме. Дори и близките ни. Никой не може да разбере мотивите ни, докато не влезе в собствената ни глава.
20. Природата е мъдра. Тя ни казва много, стига да я чуем. Природата е един
съвършено функциониращ механизъм, от който хората са се отдалечили – нещо повече, който хората разрушават. За мен природата е истина и поддържа разумът ми здрав.
21. Силата. С воля и последователност може да се покори всяка крепост. Силата не е да се хвърляш изведнъж напред, а търпеливо да изчакваш най-подходящите моменти, за да предприемеш „заковаваща“ успеха стъпка. Дори и да ти отнеме години... С непреклонност да вървиш към целите си,
вярвайки, че съдбата има подарък за теб. Трябва сам да си го вземеш, разбира се. Защото, добро или лошо, в живота всеки получава това, което сам си заслужи.
НАЗАД
