Преди броени дни станах свидетел на изключително мил момент, който ме изпълни с любов и вяра. И тъга. По нещо постижимо. Нещо, което днес ми се струва почти нереално... Баба беше седнала на канапето в хола и четеше книга. Дядо я погледна и каза: „О, толкова си хубава на тази светлина!”. Както обикновено, тя се направи, че не го чува. Тогава той продължи: „Хайде, ела, седни до мен. Тук ще си още по-красива”. Тя го погледна с усмивка и седна до него. Двамата се хванаха за ръце и той леко я целуна по челото...
Баба и дядо са женени от 50 години. В същото време гледам хората около себе си, връзките, които изграждаме... и унищожаваме. Страхуваме се да се отдадем на някого истински. Завинаги. Страхуваме се да му се посветим. Искаме партньорът ни да ни обича безусловно, но не сме готови да направим същото. Не сме готови да загърбим егото си. Търсим си извинения. И ги намираме. Извинения като следните изречения:
Ще се фокусирам върху кариерата си и ще постигна успех.
Светът днес е по-материалистичен отвсякога. Искаме още и още. Никога не сме удовлетворени. От никого и нищо. Гоним някакъв илюзорен успех, който сякаш винаги е на една ръка разстояние. А нима успех не значи да успееш да създадеш истински взаимоотношения с друг човек? И да ги съхраниш? Не е ли това най-важният успех, за който си струва да се бориш?
Не можем да оправим отношенията си. По-добре е да се разделим.
Не умеем да се борим. Или не искаме да го правим. Искаме лесни решения. Трудностите ни плашат. Демотивират ни. Карат ни да се откажем. Много често дори преди да сме започнали. И за всичко обвиняваме другия. Никога себе си...
Имам нужда от свобода и пространство за себе си.
Времето за теб самия е изключително важно за щастието на всеки от нас. И за успеха на връзката. Но всъщност ние не се опитваме да освободим време и място, за да се върнем към себе си. Опитваме се да се изолираме от другия. Така се чувстваме по-сигурни, по-защитени. И в същото време не разбираме защо ставаме все по-самотни и обезверени...
Докато не прогледнем, докато не осъзнаем как сами саботираме възможността да имаме истинска връзка с друг човек, да бъдем истински себе си, да бъдем истински щастливи, няма да живеем истински...
Автор: Никол Кайли
НАЗАД
