Докато растях, имах семейство, което се счита за средно статистическо. Бяхме само ние четиримата и няколко домашни любимеца. В моите очи, всичко вървеше много спокойно. Така беше до октомври 2006 година, когато майка ми ми сподели, че тя и доведеният ми баща ще се развеждат. Скоро след това вече опаковахме вещите си и се подготвяхме да се преместим да живеем по-близо до нейните роднини. По нейна молба аз така и не казах на сестра ми.
Същата година, но през месец декември, точно преди коледния фестивал в училище, казахме на сестра ми. Както всички очаквахме, тя прие новината много тежко.
На всички ни беше много трудно да свикнем в началото. След като мина време, аз и сестра ми успяхме да разберем, защо родителите ни са взели такова решение.
Всички заслуги за жената, която съм днес, са изцяло на майка ми. Без силния характер на майка ми, аз и сестра ми днес нямаше да сме независими млади жени.
Ето и нещата, които аз научих, след като бях отгледана от самотна майка:
1. Никога не изпитвам нуждата до мен да има мъж, за да ме подкрепя
Защото майка ми се убиваше от работа, за да бъде сигурна, че аз и сестра ми имаме всичко, от което се нуждаем – виждахме личен пример за жена, която заработва всичко сама.
Майка ми ми беше и майка и баща едновременно.
Успяваше да се справи и с двете роли, докато работеше, идваше на родителски срещи, присъстваше на всяко спортно събитие и ни дисциплинираше вкъщи. Тя плащаше всяка една сметка с пари, които е заработила.
Никога не се е нуждаела от мъж, за да се чувства завършена.
Въпреки че идеята за компания от противоположния пол е сладникава, аз израснах вярвайки, че нещата стават по-скоро чрез работа в екип.
В много аспекти, моя собствен брак е повлиян от всичко това. Бях научена, че да имаш още някой в живота си е привилегия. Не става дума за това единият да се обляга на другия, а двамата да се подкрепяте един друг по равно.
2. Жените могат да се справят сами
През живота ми съм усещала много съжаление у хората, когато им кажа, че родителите ми са разведени. Може би точно защото съм от такова семейство, така и не успявам да проумея тяхното състрадание.
Никога не съм се срамувала от начина, по който са се стекли събитията в живота ми. Ако трябва да съм честна, с гордост обявявам, че майка ми е самотна майка, която работи и е независима.
Пораснах гледайки как майка ми е независима.
Предполагам, че не ми прави впечатление, когато виждам самотна майка или баща, защото веднага осъзнавам ,че този човек се справя и с двете роли.
Никога нищо не ми е липсвало и вероятно заради това смятам, че майка ми винаги е била напълно достатъчна на семейството. Майка ми е всичко, от което имам нужда.
3. Знам, че съм стабилна емоционално
Майка ми е най-силната жена на света, която познавам. И не казвам това само защото ми е майка. Виждала съм живота да я притиска по начини, по които повечето от нас дори не могат да си представят. Но съм виждала и как се справя в такива ситуации.
Тя стои твърдо зад нещата, в които вярва, и не я интересува кой не е съгласен с нея. Тя е самоуверена и отдавна е доказала, че се справя страхотно с всичко абсолютно сама. Този тип независимост не идва от слабост. Произлиза от вътрешна сила.
Тя възпита в мен качеството да преследвам до край целите и мечтите си.
Тя ме научи да работя упорите и неуморно за всичко, което искам да имам в този живот.
Мирогледът й е заразителен и от нея знам, че винаги има лъч светлина във всяка ситуация, независимо колко трудно и непосилно изглежда всичко. Не трябва да се примиряваме с негативните неща в живота. Майка ми ме научи да излизам от всяка ситуация, която не прави живота ми по-добър.
Независимо дали е приятелство, връзка или работа, ако не е добро за теб – напускаш.
Няма никакъв смисъл да задържаме неща, които ни правят нещастни.
Дори не мога да започна да си представям какъв щеше да е животът ми, ако родителите ми не се бяха развели. Не мога да кажа, че искам да знам. Майка ми се справи страхотно със задачата да отгледа децата си сама.
Не вярвам, че щях да съм същия човек, ако събитията се бяха стекли по друг начин.
Горда съм от майка ми и от силата на духа, която ни показваше през всичките тези години. Знам, че не е било лесно. Въпреки че не съм съвсем сигурна как успя да се справи с всичко, съм безкрайно благодарна, че го направи.
НАЗАД
