X

Благодарствено писмо до мъжа, който ме направи самотна майка

от в 09:31 на 14.12.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Благодарствено писмо до мъжа, който ме направи самотна майка

Благодарствено писмо до мъжа, който ме направи самотна майка Снимка: www.women-online.nl

Попаднах на това писмо наскоро. Негов автор е Мади Бейкър. Текстът му ме развълнува и трогна дълбоко, но преди да го споделя с вас, бих искала да ви обърна внимание върху нещо. Замисляли ли сте се за разликата в звученето между „самотна майка” и “single mom” (т.е. майка, която отглежда детето си сама, без партньор)? Защо англоезичните нации не казват „lonely mom” (lonely – самотен)?! Защо ние, априори, сме приели, че щом до жената няма мъж, тя задължително трябва да е САМОТНА? Аз смятам, че жените, чийто брак е вече само на хартия, са по-самотни, заспивайки в единия край на леглото с гръб към т.нар. си половинка, от жените, които сутрин и вечер се задушават от любов от оплетените около врата им детски ръце... Определено изразът „самотна майка” не ми харесва и затова искам предварително да се извиня за употребата му поради липсата на по-подходящ (поне към момента)...

Благодарствено писмо до мъжа, който ме направи самотна майка

Можех да ти изпратя това писмо по мейла, но, честно казано, не вярвам, че ще седнеш да четеш нещо, което аз съм написала. Но без значение дали ще го прочетеш или не, аз искам да ти кажа тези неща. Благодаря ти за всичко, което направи!

Тъй като познавам начина ти на мислене, предполагам, че вероятно се чудиш за какво ти благодаря. Все пак ти ме заряза, помниш ли? Но именно затова искам да ти благодаря. С начина, по който ме изостави, ти ми даде толкова много...

Повечето момичета на възрастта, на която бях аз тогава, би трябвало да се забавляват. Моите приятелки излизаха по срещи, ходеха по партита, където танцуваха с повече момчета, отколкото можеха да преброят, особено в нощите, когато пиеха твърде много. Аз им завиждах. Ревнувах ги. В събота вечер си седях вкъщи сама, бременна и те проклинах за това, че ме вкара в тази ситуация. Знаех, че продължаваш да ходиш по барове. Знаех, че пиеш и сваляш онази брюнетка от кафето срещу офиса ти. И знам, че причината да не дойдеш дори в болницата беше, че купонясваше някъде.

Е, в крайна сметка ми се наложи да приема, че след нашата 3-годишна връзка и след като бях забременяла, ти не искаше да бъдеш част от живота на дъщеря ни. Мразех те за това. Но искам да ти благодаря, защото,...

когато ме изостави, ти ми даде възможност да посветя цялото си време на дъщеря си, а за това не мога да ти се отплатя.

Благодаря ти, че направи възможно да й давам любовта си. Любов, която компенсира твоята липса. Благодаря ти, че й даде дълбоките кафяви очи, в които обичам да се взирам вечер, преди да заспи. Благодаря ти, че си тръгна тогава, защото и двамата знаем, че, рано или късно, щеше да го направиш, а тя нямаше нужда да минава през тази болка.

Благодаря ти, че ми даде наистина поучителна история, която да й разкажа, когато дойде време за онзи разговор за секса – как нито сексът значи, че мъжът те обича, нито бебето може да го задържи до теб...

Може да се мръщя при споменаването на твоето име, но не минава й ден, в който да не съм ти благодарна за това, че ме дари с нея.

Но най-много от всичко ти благодаря, че ме накара да порасна.

Работата на пълен работен ден и стоенето будна по цяла нощ с пищящо бебе в ръце наистина не беше необходимо, но въпреки това не бих се отказала от нищо. Когато ме изостави, ти ми позволи да търся човек, който да е много по-подходящ за мой съпруг и баща на дъщеря ми. Човек, който ще е до нас и ще ни подкрепя винаги и във всичко. Без да бяга. Без да се страхува. И който ще заеме празното място, което ти освободи.

Благодаря ти, че ме накара да си преподредя приоритетите.

Че ме накара да разбера, че водка с кола е питието на моето минало, а фрешът е питието на моето бъдеще. Благодаря ти, че ме накара да разбера, че сменянето на десетки пелени все пак е за предпочитане, пред това да се събудиш след зверски запой, който оставя вкус на умрели животни в устата ти.

Като ме накара да порасна, ти ми помогна да разбера, че не само мога да бъда страхотна майка, но също така мога да играя и ролята на баща. 

Да бъда самотен родител е едно от най-големите ми постижения, защото ми показа, че мога да се справя с всичко.

Да, вярно е, че понякога животът, който имах с теб ми липсва. Но тогава това прекрасното малко момиченце, с което ти не искаше да имаш нищо общо, идва при мен, поглежда ме и се усмихва. Не мога да си представя да я заменя, за каквото и да било!

Тя ме прави по-добър човек и честно казано, не съм сигурна, че щях да харесам човека, в когото бих се превърнала, ако тя не се беше появила.

Когато това се случи, и аз, и ти бяхме уплашени. Само че аз, за разлика от теб, не избягах. Вместо това се изправих лице в лице с препятствията, които се изпречваха на пътя ми. Един ден, когато тя порасне достатъчно, ще разбере кой я е отгледал и кой е готов да даде живота си за нея.

Така че, благодаря ти, че продължи по пътя си, показвайки, че си точно този егоист, за когото татко ме предупреждаваше. Нашата връзка нямаше щастлив край, поне не и типичният. Но за мен това е най-щастливият край! Защото имам своята малка принцеса!

Ти ме накара да разбера, че понякога принцът, който ще те направи истински щастлива, не идва на бял кон, а предрешен като момиченце с кукла в ръка, което те нарича „мамо”.

                                                                      Мади Бейкър, www.standupgirl.com



Теми   майка | писмо | самотна майка

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.