X

Писмото на една майка до нейния 13-годишен син взриви Интернет

от в 16:00 на 11.11.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Писмото на една майка до нейния 13-годишен син взриви Интернет

Писмото на една майка до нейния 13-годишен син взриви Интернет Снимка: www.liahonaacademy.com

„Да бъда майка ми носи такава умора... и такова щастие!“ – Тина Фей

 

„Майчинството е най-прекрасното нещо! И най-трудното...“ – Рики Лейк

 

„Майчинството е трудно. Ако искаш да имаш до себе си просто едно прекрасно малко създание, което винаги да те радва, вземи си кученце.“ – Барбара Уолтърс

Да си майка наистина е трудно.Трябва да си едновременно най-добрият приятел на твоето дете. И негов родител. 

Да спечелиш доверието му. И уважението му. Да му помагаш да преодолява собствените си ограничения. И да го учиш да спазва границите.

Да си майка е прекрасно. И страшно. Окриляващо. И обезкуражаващо.

Нищо друго не те кара да се чувстваш толкова силна и толкова слаба едновременно. 

Нищо друго не ти дава усещането, че можеш да се пребориш с целия свят,... само не и с бунтуващото се срещу теб крехко, но упорито създание. Нищо друго не ти носи носи толкова сълзи – на радост и болка. Нищо друго не те кара да се чувстваш толкова жива.

Да си майка значи всеки ден да взимаш нелеки решения.

Знаейки, че тези решения невинаги ще бъдат разбрани от най-скъпото ти същество, заради което всъщност ги взимаш. Знаейки, че тези решения може да накърнят гордостта му и да предизвикат гнева му. Но най-вече знаейки, че тези решения са цената, която трябва да се плати, за да оформи характерът му и да се изгради мирогледът му.

Да си майка значи да имаш сили да виждаш любовта, скрита зад гневните пламъчета в очите на детето си. 

Утрешното признание зад тежките думи, които днес го чуваш да изрича. Разбирането зад игнорирането.

Да си майка е всичко това. И още много неща...

Наскоро една майка на име Естела Хавишам взриви Интернет с писмото до своя 13-годишен син, което публикува във Facebook. Поводът: тийнейджърът Аарон, доволен, че вече изкарва пари от своя YouTube канал, отказва да се съобразява с правилата у дома. Ето каква бележка намира младежът, залепена на вратата на своята стая.

„Скъпи Аарон,

Вероятно си забравил, но ти си само на 12 и АЗ съм родителят. И тъй като явно не можеш да бъдеш контролиран, имаш нужда от урок по независимост. След като хвърли в лицето ми това, че вече изкарваш пари, мисля, че можеш да си купиш обратно всички твои неща, за които съм харчила пари в миналото. Ако искаш да използваш нощната си лампа или Интернет, ще трябва да си поделим разноските.

Наем: $430
Електричество: $116
Интернет: $21
Храна: $150

Освен това, ще трябва ти да изхвърляш боклука в понеделник, сряда и петък, както и да пускаш прахосмукачка в тези дни. Ще трябва да чистиш банята си веднъж седмично, да приготвяш храната, която ще ядеш, и да чистиш след себе си. Ако не се справиш, ще поискам да ми плащаш по $30 за всеки ден, в който ще го правя аз (това е надницата на домашните помощници). Ако все пак, вместо това предпочетеш отново да бъдеш мое дете, а не съквартирант, можем да преговаряме условията.

С обич,
Мама“

Естела публикува тази бележка в своя профил. Без да иска обаче, прави снимката видима не само за своите приятели, а за всички потребители на социалната мрежа. Отзвукът не закъснява - писмото й е споделено над 150 000 пъти. Тя сменя името в профила си на Хайди Джонсън, но... вече е твърде късно – писмото се е превърнало във „вирус“. Реакциите към него са противоречиви. Някои подкрепят младата жена, други я критикуват. Ето някои от коментарите:

„Проблемът с децата днес е, че родителите твърде много ги глезят и не ги учат на това какво е да носиш отговорност за думите и постъпките си. Подрастващите имат твърде много свобода и спазват твърде малко ограничения. Затова и толкова много от тях опропастяват живота си по-късно. Браво, момиче! Сега той ще стане много по-добър човек!“

„Технически, това, което си направила е „незаконно“. Детето спокойно може да ти бъде отнето и да бъде дадено на социални грижи.“

„Всеки избор води след себе си последствия. Децата трябва да научат този урок. Това ще им е полезно в бъдеще. Браво!“

„Много зряло, няма що! Както си тръгнала да даваш право на детето ти да бъде зрял човек и да живеете като съквартиранти, остава да му разрешиш да пуши, да пие, да се дрогира и да си води мацки?! А защо не и да напусне училище?!“

„Браво! Бих ти дала наградата за майка на годината! Иска ми се повече майки да имаха силите и смелостта да се държат като такива, а не само да се опитват да бъдат приятели на своите деца. Само така можеш да ги научиш да проявяват респект и да им помогнеш да станат по-качествени личности. Аплодисменти!“

„И какво, като не си плаща наема, ще го изгониш, така ли? Това се казва майка!!!“

„Напълно те подкрепям заради урока, който си решила да му дадеш. Ако родителите не учат децата си на уважение, кой ще го направи?!“

„Това, което си направила, е абсолютно незряло. И комплексарско. Вместо да говориш с детето и да му обясниш, използваш силата си на родител, за да го смачкаш. Засрами се!“

„Браво! Така се възпитава истински мъж! Така се възпитава отговорен мъж! И секси мъж! Всички искаме мъжете до нас да са истински мъже, а когато станем майки, отглеждаме лигльовци!“

„Какво ви става, бе, хора?! Това дете е на 13! Разбирам да беше на 16 или 17... Трябва ли да само заради една незряла постъпка да бъде третирано по този начин?!“

...

И още, и още...

Няколко дни по-късно Естела решава да публикува следното обяснение във Facebook:

„Виждам, че много хора имат противоречиви реакции по повод писмото до моя син. Истината е, че исках да направя го видимо само за приятели, но, без да искам, натиснах “public”. И ето, то вече е там, но аз не се срамувам, че го написах. Не го държа на стената си, за да трупам харесвания или каквото и да било. Всеки може да го прочете, ако иска, и да го приеме, както иска. Но все пак ми се струва, че трябва да изясня някои неща...

Всички ние правим устни „договори“ с децата си непрекъснато.

„Ако си добър и стоиш мирно тук, ще ти купя дъвки, като си тръгнем.“ „Ако оправиш стаята си, можеш да излезеш навън и да играеш с приятелите си.“ Договори, подкупи, това-за-онова... Както и да го наричате, всеки родител го прави под една или друга форма.

Знам, че моят стил на родител не работи при всеки. И не се приема от всеки. Още от времето, когато Аарон беше малък, водя с него разговори защо едно поведение е приемливо или не.

Никога не съм казвала: „Ще правиш това или няма да правиш онова, защото аз съм майката и аз казвам така!“.

Исках да разбере кое е добро за сигурността му и кое го застрашава. Затова и не беше нужно да обезопасяваме къщата си - той знаеше какво може да докосва и какво - не. Никога не се е налагало да се тревожа, че може да играе с диспенсъра за вода или с купичката за храна на кучето.

Знам, че детето си е дете. Знам и че тийнейджърите се опитват да прескачат границите. Те са в онази фаза от развитието си, когато единият им крак, аха-аха, ще стъпи в зрелостта, докато другият все още е здраво стъпил в детството. По закон, Аарон ще е възрастен след около 4 години.

Не мога да изпратя това дете в колеж или на работа с отношението „Щом сега го искам, сега ще го получа“, когато някой „по-висш в йерархията“ му казва, че преди това трябва да си свърши работата. Такъв е истинският свят.

Аз дори съм много по-мека. Ще помоля веднъж,... а след това ще предупредя. Но когато ме игнорират отново и отново, ще трябва да има последствия. Просто се уморих да ми играе игрички и да се държи с мен като с изтривалка.

И хора, нека бъдем сериозни! Аз няма да изгоня 13-годишния си син на улицата, ако не може да си плаща наема. Всъщност, аз не искам от него да плаща нищо. 

Искам да се гордее с дома си, със собственото си лично пространство и да оценява даровете и благословиите, които имаме в живота си.

Написах му тази „сметка“, за да му обърна внимание. За да разбере, че нищо не е безплатно. Че някъде по пътя някой прави жертва заради теб. Че дава от себе си, за да имаш ти. И че най-малкото трябва да го оцениш.

Когато разбрах, че ме лъже за домашното, наложих временни рестрикции върху Интернет. Тогава той ми съобщи, че не мога да го контролирам. Че е свободен човек. Как изобщо мога да си помисля, че имам някакво право да му казвам какво да прави или какво да не прави. След това реши просто да се фръцне и да напусне стаята, заявявайки: „Аз вече изкарвам пари“.

Много от вас питат как си изкарва парите. Има канал в YouTube и успя да събере малко пари със своите клипчета... Разбира се, не достатъчно, за да плаща за наем или за храна. Въпросът никога не е бил в това да ми плаща обратно, каквото и да било.

Исках просто да го накарам да осъзнае колко струва всяко нещо.

Той веднага си даде сметка, че не може да плаща за наем, режийни или храна. След като помисли за това къде е сбъркал, поиска да поговорим как може да си спечели обратно привилегиите. Поисках от него да изхвърля боклука, да изпразва миялната машина и да я зарежда. Получи си обратно юргана и няколко чифта дрехи. И разбира се, го храня. Но няма да му направя нещо по-специално, ако не му хареса какво съм сготвила. Ако случаят е такъв, може да се оправя сам.

Наистина, моля го да помага за различни неща. Аз съм самотна майка с не едно и две хронични заболявания. 

Не искам много от него, но достатъчно, за да поеме своята част и да направи работата ми по-лека.

Ето какво се очаква от него (о, ужас, аз, като родител, имам очаквания към детето си, представяте ли си?!):

1. В училище да правиш най-доброто, на което си способен! Не очаквам да си 100% перфектен, но очаквам да даваш всичко от себе си и да помолиш за помощ, когато не разбираш нещо.
2. Домашната работа и нещата, които трябва да свършиш вкъщи, трябва да се свършат, преди да седнеш пред телевизора или компютъра.
3. Тези неща са да изхвърлиш боклука, да изпразниш миалната машина, да изхвърлиш боклука, който си направил в кухнята, да изплакнеш мръсните си съдове, да си оправиш леглото, да си оправяш стаята всеки ден и да почистваш банята си веднъж седмично.
4. Всеки ден от седмицата, с изключение на неделя, чистим някоя стая. Ти трябва да си избереш неща от тази стая. Например, ако става дума за дневната, можеш да си избереш от следните опции:
- Бърсане на прах
- Пускане на прахосмукачка
- Лъскане на мебелите
- Почистване на прозорците
- Забърсване на пода
5. Да говориш възпитано и с уважение – без да ми отговаряш и без да ме ругаеш.
6. Да поддържаш добра лична хигиена.
7. Когато говорим, да ме гледаш в очите и да наистина да ме слушаш.
8. Да се държиш прилично.

И знаете ли какво... това не навреди на нашите взаимоотношения. Двамата с него продължаваме да разговаряме свободно, както винаги сме го правили. Той се извини много пъти. Той дори сам ми върна някои скъпи неща от стаята си, които бях забравила. И... наистина се старае.

Това, че прави нещата по-добре, обаче не значи, че ще получи обратно всичко наведнъж, в знак на добра воля. Той се учи, че доверието се възвръща стъпка по стъпка.

Първо трябва да си спечели обратно най-важните неща, след това екстрите.

Още веднъж искам да подчертая – не се опитвам да се „възползвам“ от детето си (в противен случай отдавна щях да съм го продала на някой цирк ;) Целта ми е да дам важен урок на едно 13-годишно момче, което казва на майка си, че тя няма право да иска от него определени неща и да го кара да спазва определени правила. Исках да му покажа какъв би бил животът му, ако не бях негов „родител“, а „съквартирант“.

Това беше урок по възпитание и уважение. Понякога трябва да изгубиш всичко, за да осъзнаеш колко е трудно всъщност да се сдобиеш с него.“


Какво мислите вие, скъпи майки? Прекалена ли ви се струва реакцията на Eстела? Или я подкрепяте? Каква е вашата рецепта за успешно възпитание на детето ви? Къде е тънката граница между родителя и приятеля?

Споделете мислите и опита си в коментарите по-долу. Ще е полезно!



Теми   facebook | възпитание | майка | писмо

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.