1. Казвай всичко, което мислиш.
Трябва ли наистина? Когато партньорът ти яде шумно чипса си или си тананика песничка, която не понасяш, трябва ли да му кажеш, че ти лази по нервите? Замисляш ли се за всички дребни неща, с които вероятно ти го дразниш, но които той приема като част от теб, от това, което обича в теб? (Защото, надявам се, не си мислиш, че си идеална. Просто... идеални хора няма.) Така че, да, определено искреността е важна. Изключително важна за успешната връзка. Но има разлика между това да си искрена и това с невъздържаност и нетактичност да обидиш мъжа, който те обича.
2. Не си лягайте скарани.
Чуваме го непрекъснато. Но истината е, че има разногласия, които са твърде сериозни, за да бъдат разрешени с един спор. Има неща, които трябва да бъдат осмислени и от двамата, за да се намери нужният компромис. Защото неслучайно е казано: "Утрото е по-мъдро от вечерта". Понякога човек трябва да си даде малко време, за да погледне по различен начин на ситуацията, за да разбере гледната точка и на другия, за да протегне ръка и да осъзнае, невинаги да спечелиш в един спор значи да наложиш мнението си...
3. Можеш да промениш другия.
Не, не можеш. И не трябва. В момента, в който започнеш да се опитваш да променяш мъжа до себе си, започваш да го отдалечаваш от себе си. Човек се променя само ако иска. Когато иска. И за каквото иска. Всичко останало е насила. И не е истинско. Истинската връзка значи две неща - да приемеш другия такъв, какъвто е. И да му помогнеш да бъде този, който иска да бъде. Но да му помогнеш. Не да го тласкаш към промяна. Не да я изискваш. Не да я провокираш.
4. Когато възникне проблем, говори с близките си и потърси съвет.
Това всъщност е последното нещо, което трябва да направиш, когато помежду ви има проблем. Макар че най-вероятно е първото, което правиш. Да, ние, жените, обичаме да говорим "по женски" за връзките си. И не осъзнаваме, че това обикновено води до ефекта на "снежната топка" - колкото повече говорим за проблема между нас и партньора ни, колкото повече мнения и съвети чуваме, толкова по-голям и неразрешим изглежда този проблем. А истината е, че никой, освен нас, не знае какво става между нас. Никой, освен нас, не знае кое е най-доброто за нас. Затова, вместо да търсите отговори от хората около себе си, вгледайте се в себе си. Вслушайте се в гласа на сърцето си. И ще разберете, че именно в себе си носите отговорите на въпросите си...
НАЗАД
