X

5 грешки, които родителите правят, когато хвалят децата си (и как да ги избегнем)

от в 09:20 на 03.09.2015 в Всичко за теб | Семейство


5 грешки, които родителите правят, когато хвалят децата си (и как да ги избегнем)

5 грешки, които родителите правят, когато хвалят децата си (и как да ги избегнем) Снимка: http://abdulaziz-stmik.blogspot.com

Няма нищо по-сладко за ушите на децата ни от това да им кажем „Толкова си умна!“ или „Добро момче!“, независимо дали, защото просто искаме да ги изтъкнем, решили са някое сложно уравнение или просто са позволили на малкото си братче да влезе в стаята. Понякога казваме тези фрази дори без да мислим и винаги се надяваме, че децата ни ще се държат все така добре и в бъдеще. Чуваме едни и същи хвалби по адрес на децата, както от учителите им, така и от майката, която е зад нас на опашката в магазина.

След като всички тези сладки фрази съпътстват децата ни навсякъде, тогава защо те се държат все повече и повече сякаш са безпомощни, не ги интересува нищо и всички са им длъжни? Всички сме ставали свидетели на мрънкане, спорене и водене на разни битки, ако не в нашата собствена къща, то поне в чужда. Обичаме децата си и сме много горди от страхотните неща, които правят, но дали е възможно ние да изпращаме грешно послание към тях и мозъкът им да мисли, че всичко им е в кърпа вързано?

Като родители, ние никога не целим да отгледаме лигави деца, но въпреки това нашата любов, добри намерения и похвали могат да възпрат децата ни от това да бъдат възможно най-добрата версия на себе си. Ако някое от следващите 5 изречения присъства често в речника ни, може би е време да затворим тази страница и да сервираме една обрана диета от окуражаващи фрази:

1. Сладки разговори без реална стойност

Синът ни отбелязва решаващата точка и отборът печели благодарение на нея. Никой не очаква от нас да избухнем, викайки „Всичките ти тренировки най-после се отплащат!“, докато го поздравявате пред съотборниците му. „Това беше невероятноооооо!“ е много по-подходящо в тази ситуация. Но ако не си направим труда да споменем всички часове прекарани в трениране на точно този удар, с който детето ни е спечелило мача, то е все едно да го храним с шоколадови бонбони за вечеря. Въпреки че често не е никак лесно да знаем какво точно трябва да кажем на детето си, за да го окуражим, ако пропускаме да споменаваме подробности, е твърде възможно децата ни да не развият способностите, които ще им донесат дълготраен успех в бъдеще.

Проучвания показват, че децата, на които се говорят сладки приказки за това колко са умни, в последствие имат по-малко желание следващия път да се справят с нещо по-трудно. Точно обратното е при деца, на които се казва колко здраво са работили, за да постигнат успехите си. Въпреки това, много родители, които, разбира се, имат само най-добри намерения към децата си, продължават да пълнят главите им точно с тези мили фрази, без да осъзнават каква вреда нанасят върху характера на децата. Навсякъде и по всяко време се чува „Ти си страхотен!“ или „Това е най-невероятната снимка на дърво, която съм виждала!“ – няма смисъл да се учудваме на това, че децата смятат за велико всяко свое постижение, без значение колко е малко или голямо то.

Дневна доза от няколко (едно, две... или пък десет) умно премислени фрази на тема упоритата работа, постоянството, практиката или дори нещо на тема "този един допълнителен километър", който са изминали за днес, докато са си играли, ще повлияе много по-добре на децата ни от захаросаното „Чудесна работа!“. След като веднъж видите лицето на детето си, когато то осъзнае, че вие обръщате истинско внимание на неговите постижения, а не просто подмятате насам натам разни похвали, няма да искате да спрете да го правите. Доверете ни се.

2. Хвалби на тема естествени способности

Нормално е да бъдете развълнувани, защото 5-годишната Лили е отбелязала повече точки от всеки друг в нейния отбор или 7-годишния Иван притежава много способности за годините си. Изкушени сме да кажем „Ти си звезда!“ или „Ти си най-добрият!“ – този тип фрази висят на езика ни. Но истината е, че се фокусираме върху грешните неща. Да приемем, че децата ни просто са естествено талантливи, те не са направили нищо, за да заслужат това – способностите им не са подвластни на контрол. Много деца, които се занимават с някакво хоби от малки и са много добри в него, чуват само похвали за натуралните им таланти и така никога не развиват умения за работа в екип и не знаят колко е важна практиката и упорството. Но преди да се усетят в гимназията другите деца вече са настигнали него, невероятния атлет, и той вече не е така забележителен. Тези деца намразват това, което толкова много са обичали да правят, само защото другите деца се справят по-добре от тях или още по-зле, те не знаят как да се справят и как да променят тази ситуация.

Децата на всяка възраст ще имат много по-голяма полза, ако насърчаваме тяхното действие, а не хвалим даденостите. Нека фокуса да е върху позитивните неща в живота, като усилията и подобренията, които всъщност зависят от децата ни, а не върху таланти, които те имат даром от Бога и не умеят да контролират. Заменете непрестанното хвалене и ги накарайте да се потрудят и постараят за нещо, така децата ще се справят много по-добре във всичко за напред.

3. Превръщането на хвалби в етикети

Ако раздаваме хвалби като бонбони, това може да ни изиграе лоша шега – понякога това ще си проличи дори на теми, с които нямаме общо. Например, когато сравняваме или поставяме етикети на децата ни, ние ги хвалим или много по-лошо - омаловажаваме постиженията им, и то без да го осъзнаваме. Като казваме, че ние си имаме „атлетично дете“, „забавно дете“, „срамежливо дете“ и т. н., ние насочваме светлините върху качества или недостатъци, а децата ни сякаш влизат в малки кутийки. Още по-лошо е, ако си имаме дете, което винаги „избираме“. Всички имаме такова - това е детето, на което ще доверим да занесе пълната със салта купа до масата. Това е детето, към което се обръщаме, когато искаме нещо да бъде свършено бързо и без шумотевица. Да разчитаме на това дете е нож с две остриета, защото другите ни деца може да започнат да ревнуват. Ще са напълно прави да се чудят защо братчето им или сестричето им винаги получава хубавите задачи. От друга страна, децата ни ще започнат да си мислят, че нямат власт над нещата, които правят и мислят. Уууупс!

Дори и да сме убедени, че Мими може да има успешна кариера като модел, а Пепи би заминал по-скоро за Сибир, отколкото да се изправи пред целия клас и да представи проекта си, нека се въздържим от това да лепим етикети като „Тя е моето красиво момиче!“ или „Той е моето срамежливо момченце ...“. Докато раздаваме задачи на семейството, да се постараем да има равенство и всеки да получи своя шанс да занесе салатата на масата. Ако толкова се притесняваме, ще я сложим в пластмасова купа. И кой знае? Може би с малко нахъсваши думи Пепии един ден ще се озове на сцена, говорейки на хиляди души, без да му се налага да си ги представя всичките по бельо.

4. Изтъкване на постижения пред братя и сестри

Децата обожават да чуват нещата, които са свършили добре, но не и когато се впускаме в словоизлеяния за невероятността на братята и сестрите им. Понякога искаме просто да дадем сили и мотивация на децата ни, но в други случаи тайно се надяваме, че някое от останалите ни деца ще си вземе поука от думите ни. За жалост, дори най-мотивиращите думи, изпращат послание за надмощие между братята и сестрите, което ще доведе до желание за съревнование между тях. Този резултат не е това, за което се борим, нали?

Окуражаването, точно като поправянето, се приема най-добре, когато го правим насаме и по мил начин. Така ще дадем шанс на детето ни да има своя момент на гордост от постижението си, както и другото ни дете няма да се почувства като нещо по-малко или недостойно. Нещо повече, след като сме отделили време да говорим с детето ни насаме, то то ще осъзнае, че това, което е постигнало явно е наистина много важно за нас. Бонус точки!

 5. Хвалба с нотка на срам в нея

Нищо не разваля хвалбите като това да добавим по една лека нотка засрамване в тях. Ето ви пример: „Стаята ти изглежда чудесно, трябва да си отделил много време на това да организираш всичко. Видя ли, не е ли чудесно, когато можеш да видиш пода?“. Това, което в началото звучи като мили думи и похвали, накрая оставя горчив вкус в устата на детето ни. Ако добавим и едно „Казах ти!“, можем да забравим да постигнем положителния ефект, на който се надявахме, когато започвахме изречението си.

Похвалете го и толкова! Не е необходимо да продължавате да защитавате гледната си точка и да изтъквате защо сте прави! Децата ще пожелаят да се защитят, ако усетят, че има нотка на срам или критика в думите ни – просто оставете позитивните и мили думи да си свършат работата.

Като родители, трябва да осъзнаваме, че всички сладки думи, които казваме на децата си са като бонбони – всичко е наред, ако са в малки дози. Но ако им даваме прекалено много, то те ще останат недохранени и нуждаещи се от истинска храна – една хубава похвала, която се фокусира върху позитивното действие (ученето преди важен тест), а не финалния резултат (отличната оценка). Деца, които непрекъснато биват захранвани с празни думи, започват да се усещат сякаш имат специален статут, но децата, които биват хвалени за труда си, отдадеността си, работата в екип, търпението и какви ли не други прекрасни качества, които притежават, се научават, че успехите идват при тези, които работят и полагат истински усилия.

Имайки предвид епидемията от деца, които смятат, че всичко им е в кърпа вързано, е по-важно от всякога да изградим характер у тях, който е фокусиран върху позитивни качества и окуражаване. Фрази като „Сигурно си много горд от всичкия положен труд?“ и „Оценявам високо цялата ти помощ днес!“ ще прозвучат много по-сладко на децата ни, отколкото всяко „Чудесна работа!“ някога би могло.

Точните похвали ще ги отведат много по-напред в живота за в бъдеще! 



Теми   окуражаване | родителство | съвети | хвалене

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.