Има няколко причини да смятам себе си за успешен баща: децата ми имат отлични маниери, не се притеснявам да ги заведа в супермаркета или в ресторант, никое от децата не ме е хапало, когато съм му казвала, че трябва да отиде на училище, а и двете ми деца харесват музиката на The Pogues.
Може би знанието е онова, което ме предпази от това да се тревожа какво казват хората за мен, когато разберат, че през последните 8 години не съм работил, а единствено съм отглеждал децата си. Интересното е, че не хейтърите ми правят впечатление, а хората, които се опитват да бъдат мили и подкрепящи, но някак си оставят друго впечатление у мен. Не се обиждам от неуспешните комплименти, но те ме карат да се чувствам неудобно, защото разкриват твърде много за човека, с когото говоря. Събрах някои от най-често срещаните добронамерени коментари, които карат оставащите у дома татковци да настръхнат. Ето кои са те:
"Някой е наред да гледа децата днес, а?"
Ако сте мъж и сте навън с децата си, вероятно сте чували този бисер поне веднъж. Това не е обвинение - хората просто се опитват да проведат приятен разговор, докато чакат на опашката. Но твърдението само по себе си означава, че единствената причина един мъж да гледа децата си е, че е негов "ред". Сякаш аз съм просто заместител, докато истинският родител се завърне? Нима децата са просто дълг за бащите, както са за детегледачките? Повече отколкото ме обижда, този коментар ми казва толкова много за детството на говорещия, че това ме кара да поискам да го прегърна. С други думи не правете умни шегички за татковците-детегледачи или бих приел, че баща ви е далечна и емоционално недостъпна фигура и се е държал с вас като със задължение, а не като с човек, който се нуждае от любовта му.
"Не знам как го правиш. Никога не мога да прекарам цял ден с децата си"
Говорейки за домакински задължения, чух това от няколко бащи, които работят по много. Винаги го изричат по много потискащ начин. Разбирам, че ми правят комплимент за търпението и признават, че правя много, но хайде пичове, вие също може да се справите! Всъщност някой ден може да се окажете в позиция, в която да нямате възможност за избор. Прекарването на голяма част от времето с децата ви ви изтощава физически и психически? Да се уверите, че са облечени и нахранени преди да прекарат следобед в парка ви коства прекалено много? Няма съмнение, че децата не са лесна работа, но трябва да бъде работа, която ви оставя напълно задоволени в края на деня. И ако децата ви усетят, че мислите, че да прекарате деня с тях е трудно, повярвайте ми - ще го направят още по-трудно!
"Ти си страхотен баща"
Бащите, които са навън с децата си, чуват тази реплика от напълно непознати хора. Не ме разбирайте погрешно: понякога този комплимент е напълно оправдан. Например ако съм се хвърлил пред рояк разгневени пчели, след като децата ми са унищожили кошера им с пластмасов светлинен мач, да, окъпете ме в комплименти за моето бащинско мъжество, преди да ми донесете лекарства и кубчета лед. Но ако просто си седя с детето до мен, гледам напред и си мисля за пържоли и къде ли е Кармен Електра сега, може би е добре да си задържите декларациите "Най-добър татко на света". Защото съм достатъчно добър баща с достатъчно опит, който знае, че понякога имам и по-слаби моменти, дни и седмици. Когато някой непознат ми каже, че съм "страхотен баща", когато съм просто обикновен или по-кофти баща, това ме кара да си мисля, че е достатъчно просто да си баща, за да си страхотен. И това поставя летвата опасно ниско за мъжете по отношение на родителството. Така че моля ви, ако сте непознат, не казвайте на никого, че е добър баща - освен ако наистина не си го заслужи!
"Баща, който стои у дома, за да гледа децата си? Как се пребори за това?"
Най-често го чувам от женени мъже и ги разбирам - те правят "смешни" шегички за това как ми завиждат за ситуацията ми и искат да знаят как съм "излъгал жена си да се съгласи с това". Оставям настрана странния намек, че съм манипулирал половинката си, за да ми позволи да остана вкъщи - по-страшният намек е, че съм избрал това, защото е по-лесно. Всеки родител, който се е отдал единствено на грижата за децата си знае, че това не е съвсем вярно. Да, обичам децата си по начин, по който никога не бих обичал колегите си, докато работех, но родителите, които стоят у дома са подложени на същият стрес, на който са подложени и и онези, които носят доходите - просто са по-различни от стреса, който ще намерите в офиса. Когато правите тази шегичка, в общи линии ми казвате, че не комуникирате честно с половинката си и не успявате да отчетете сериозните и отнемащи време жертви, които правят родителите, които остават у дома.
"Не ви ли ядосва, когато хората ви сравнят с филма „Господин Майка”?”
Други бащи, които стоят у дома да гледат децата си и пичове, които се опитват да ми покажат солидарност, много често ми задават този въпрос. Нека да е ясно: не ми пука. Понякога мисля за себе си като "Господин Майка". Между другото "Господин Майка" е очарователен филм, който беше десетилетия напред от времето си и може би трябва да го изгледате отново. Вижте, светът се променя бързо, а аз израснах в момент, в който всичко, което върша в момента, се вършеше единствено от майка ми. Заради този факт ми е трудно да не мисля за това в полово отношение. Когато хората говорят за "Господин Майка", се опитват да поставят име на нещо, което доскоро не е имало име; те се опитват да намерят позната отправна точка в усилията си да се чувстват удобно с идеята и да могат да говорят за нея. И честно казано, ако най-лошото нещо, което ме нарича някой е "Господин Майка", то се считам за късметлия.
Арън Трейстър
НАЗАД
