X

5 причини, заради които се тревожим и как да се научим да не го правим

от в 10:00 на 30.10.2016 в Всичко за теб | Щастие


5 причини, заради които се тревожим и как да се научим да не го правим

5 причини, заради които се тревожим и как да се научим да не го правим Снимка: www.prevention.com

Колкото повече остаряваме и поглеждаме назад в живота си, толкова по-често си казваме: „Иска ми се да се тревожех по-малко“. Осъзнаваме, че да се безпокоим не си струва цената – напрежение, лош сън, раздразнителност, изтощение, фиксиране върху проблемите и усещане за нещастие. И най-вече, повечето от нещата, заради които се тревожим, така и не се случват.

Ако тревожността има толкова много недостатъци, тогава защо ѝ се поддаваме?

Когато нещо е несигурно, ние искаме да сме убедени, че нещата ще се развият добре. През повечето време, дори и да сме направили всичко по най-добрия начин, ние не можем да предотвратим неприятното развитие на нещата, не можем да елиминираме възможността нещо да се обърка. Можем да изпуснем полет или да се разболеем, или да сгафим на работа, или да изгубим някого, на когото държим. Нямаме абсолютен контрол върху това дали тези неща няма да ни се случат.

Когато ни е трудно да живеем с тази несигурност, ние се обръщаме към ситуации в ума ни и ги превъртаме пак и пак, представяйки си всички „ами ако“ и как бихме се справили – опитваме се да контролираме неконтролируема ситуация. Безпокоенето за несигурни бъдещи събития се самоусилва.

Как може едно психическо състояние свързано с толкова много безпокойство да бъде възнаграждаващо? Всеки път, в който се безпокоим и нищо лошо не се случва, нашият мозък свързва безпокойството с превантивната мярка:

Безпокоя се – нищо лошо не се случва.

И поуката е: „Добре е да се тревожа“, и вероятно не осъзнаваме протичането на този мисловен процес.

Освен самоподдържащият се характер на притеснението, има 5 общоприети причини за притеснение, които ни „принуждават“ да го правим:

1. Ако се притеснявам, никога няма да бъда лошо изненадан

Никой не обича да бъде изненадан от лоши новини, така че можем да се притесняваме, за да се опитаме да предотвратим разочарованието. За съжаление, не можем да предвидим всичко, което ще ни се случи, така че е невъзможно да избегнем да сме разстроени. Същевременно колко много страдаме, страхувайки се от бъдещето?

2. По-безопасно е, ако се притеснявам

Нашите вярвания за притеснение могат да имат по-суеверни елементи, защото вярваме, че самият акт на притесняване някак понижава вероятността от страховит изход. Можем да си мислим, че ако спрем да тревожим, ще „поканим” неприятностите. Но ако постоянно се притесняваме, никога няма да проверим дали това вярване е истина. През повечето време нашите притеснения са за да се уверим психически, че самолетът лети нагоре, когато сме в него, без изобщо да сме пилота.

 3. Показвам, че съм загрижен, тревожейки се

Може би си казваме, че притеснението казва нещо добро за нас: Притеснявам се само защото ме е грижа. Това може и да е истина, но ние твърде често го обръщаме и си мислим: Ако не се притеснява, това означава, че не ме интересува. Трябва да направим разграничение между това да се погрижим за ситуация – включително да направим всичко по силите си, за да приключи добре – и да се притесняваме излишно и безрезултатно за нея.

4. Притеснението ме мотивира

Не е изключено да повярваме, че ако спрем да се притесняваме ще станем самонадеяни или непродуктивни. Помислете за последния път, в който сте били обхванати от тревога: Можете ли да си представите себе си ангажирани със ситуацията, дори ако не се притеснявате толкова много? Трябва да се прави разлика между непродуктивно притеснение и продуктивна загриженост и решаване на проблеми.

5. Притеснението ни помага да си разрешим проблемите

Ние можем да си казваме, че притеснението е начин за намиране на решение на нашите проблеми. Оказва се, че  екстремното притеснение е по-вероятно да обърква решаването на проблеми. Още веднъж, ние трябва да осъзнаем разликата между продуктивната за решаване на проблема и главоломната, неконтролируема тревожност. Обмислете тези два модела от вашия собствен опит: Как се чувствате, когато сте загрижени за даден проблем и как се чувствате когато се тревожите за всички тези „ако”?

В този момент сигурно си мислите: Дотук добре, но как се предполага, че ще започна да се безпокоя по-малко? Нека бъдем честни: Наистина е много трудно да спрем да се притесняваме и затова помага да имаме многобройни инструменти, които да ни асистират по време на процеса.

Ето 5 такива:

1. Успокойте нервната си система

Когато постоянно се тревожим и сме на ръба, нашата нервна система е в повишена бойна готовност. Менталното напрежение се превръща във физическо, което може да ни накара да се чувстваме така все едно наистина трябва да се тревожим, защото се усещаме физически развълнувани. Помага да практикуваме методи да успокоим ума и тялото си и да намерим усещането за лекота. Има многобройни начини да направим това, като направлявана от глас мускулна релаксация, медитация и упражнения.

2. Забележете кога се притеснявате и всичко, което подсилва тревожността ви

Ние често не разпознаваме какво държи умовете ни напрегнати. Можем да сме наясно с чувството на тревожност и стрес, но не осъзнаваме, че имаме известен контрол върху освобождаването от притеснения. Осъзнаването на този процес ни дава по-голям избор в това как ние реагираме.

3. Прегърнете несигурността

Повечето неща, за които ни е грижа в живота включват елемент на несигурност. Не можем да сме абсолютно сигурни, че правим всичко добре в университета, че хората ни харесват, че винаги ще сме здрави или че бракът ни ще е щастлив. И ние няма да позволим тази несигурност да ни спре да живеем живота, които искаме, нали? Вместо просто да толерираме несигурността, ние можем да я прегърнем като неразделна част от живота. Прекарваме толкова много време, опитвайки се да елиминираме несигурността, че ще ни бъде много по-лесно просто да приемем мисълта, че тя е естествена част от живота.

4. Живейте в настоящето

Тренирането на осъзната загриженост често е част от лечението на прекомерната тревога. Подчертаната внимателност фокусира нашата ментална енергия в сегашния момент, с откритост и приемане на ситуацията – отношение, което е от полза на много нива. Притеснението по дефиниция касае бъдещето, така че тренирането на вниманието ни да е насочено в настоящето е много мощен метод да разсеем притесненията си. Можем да се упражняваме да фокусираме вниманието си в сегашния момент докато правим обичайните си ежедневни неща, като взимане на душ, ходене до работата или говорейки с приятел, също и докато практикуваме медитация или йога.

5. Осъзнайте страховете си

Притеснението има за цел да ни предпази от нашия страх, но също може да ни доведе до там, че да живеем с неща, които никога няма да се случат. Когато сме изправени пред страховете ни, те са склонни да намалеят. Вместо да се безпокоим безполезно, можем да практикуваме съзнателно приемане на това, че се страхуваме от това какво ще се случи. „Възможно е да изпусна този полет“. „Не мога да знам със сигурност, че това подсмърчане, няма да се превърне в ужасна настинка“. „Не мога да бъда напълно сигурен, че няма да изгубя работата си“. В началото може да е плашещо. Но с постоянна практика, все пак нашите страхове започват да стават по-малко обсебващи вниманието ни и ние можем да се изправим срещу тях по-хладнокръвно.

Да спрем да се притесняваме изисква практика особено когато тревожността ни е навик. Дори когато успеем да оставим притесненията си зад гърба ни, нашият ум може внезапно да се върне към тях. Отпадането на притесненията ни прилича много на медитация. Мислите ни ще се върнат към притесненията, точно както ума ни се отклонява от фокуса си върху дишането докато медитираме. Можем да зададем посока на мислите си и когато забележим, че ума ни се връща към старите привички, да си спомним за правилната насоченост. Не можем да елиминираме всички грижи, но определено можем да изберем накъде да насочим нашето внимание.



Теми   безпокойство | преодоляване | страх | тревожност

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.