Спомняш ли си, когато беше малка, как всеки ден тя те учеше да бъдеш устремена и уверена в себе си, с усмивка на лице те питаше как е минал денят ти, даваше ти мъдри съвети и не спираше да иска да знае всичко за теб... А в замяна получаваше само онова агресивно „Ох, мамо, не сега, остави ме на мира!“. И въпреки всичко, тя продължаваше да иска само най-доброто за теб и не спираше да те учи на някои безценни истини за живота. Истини, които когато беше на 15 ти звучаха като пълен абсурд, но днес ти дават сила да продължиш напред.
1. „Другите деца просто ти завиждат“
„Това е най-глупавото нещо, което съм чувала. Как така ми завиждат за прическата, при положение, че не спират да ми се подиграват, че приличам на момче?! Мамо, ти не разбираш!“, си казвах аз тогава.
Но днес, замисляйки се, осъзнавам, че те наистина са ми завиждали за смелостта да нося с гордо вдигната глава тази ужасна според тях прическа. Очевидно е, че те също бяха смели, за да ме дразнят, но въпреки това, те бяха тези, които отстъпиха, не аз...
Мама го знаеше тогава и до ден днешен продължава да подкрепя желанието ми да бъда уникална, различна и винаги вярна на себе си. Тя никога не следваше сляпо последните модни тенденции, а тъкмо обратното – вслушваше се в тях само тогава, когато беше сигурна и уверена, че са точно за нея. Такава бях и аз... И макар дни наред да бях момичето от класа с „най-глупавата и смешна“ прическа, си спомням, че постепенно тя се наложи и все повече момичета в училище започнаха да искат да имат същата. Сега разбирам, че да бъдеш различен означава да бъдеш уверен в себе си – безценен съвет от мама, който ще помня до края на живота си.
2. „Любовта ще дойде точно тогава, когато най-малко очакваш“
„Пф, да, разбира се... Говориш така, защото искаш да ме развеселиш и накараш да не си мисля, че ще умра сама. Всичко, което казваш и правиш ме кара да се чувствам глупаво и жалко. Отивам си в стаята и ще слушам музика. Не искам да те виждам сега!“
Днес, с ръка на сърцето, признавам, че по-късно се отказах от опитите на всяка цена да я намеря и вместо това се посветих да преоткрия себе си и какво искам да бъде мястото ми в този свят. Станах по-уверен човек и един ден, точно когато най-малко очаквах, срещнах Него – Мъжът, който ме накара да се влюбя и който ме научи да обичам!
3. „Ако той иска да се видите – вижте се. Ако пък желае само да поговорите – направете го“
„Ох, няма значение, мамо! Ти май не разбираш нищо за съвременните връзки и любов...“
Не, просто мама знаеше, че да играеш роли е глупаво и ако на него му пука за теб, то никога не би си позволил да те нарани и да си играе със сърцето ти.
4. „Не бързай! За всичко има време!“
„Да бе да! Искам да завърша училище колкото се може по-скоро и да отида там, където ще ме разбират и приемат, а не както тук...“
Да, несъмнено бъдещето бе много съблазнително за мен в онези години. Точно както за всеки млад човек. Но майка ми имаше чудесен аргумент, който осзънавам едва сега, когато безценното време вече започва да се изплъзва през пръстите ми. Наистина, не прибързвайте с нещата. Всичко рано или малко по-късно ще се случи. Но докато това стане, не пропилявайте настоящия момент!
5. „Знам, че в момента си мислиш, че краят на света е дошъл, но повярвай ми и това ще мине!“
„Ти нищо не разбираш! Нищо няма да се оправи!“
Както се оказа, животът продължи... А мама – тя отново улучи в десетката.
6. „Ще разбереш, когато пораснеш“
„Но аз вече съм голяма! И разбирам! Ти си единствената, която не разбира!“
Поглеждайки повече от 14 години назад, си давам сметка, че аз съм била само едно дете. Да, разбирах някои неща, но реално си мислех, че знам много повече от възрастните... А като се замисля май все още има какво да науча. Но както мама казваше „Ще разбереш, когато пораснеш!“. Е, явно все още съм малка за някои от тях. Та, нали човек се учи докато е жив.
НАЗАД
