X

Чак когато мама стана баба... я разбрах

от в 14:06 на 26.01.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Чак когато мама стана баба... я разбрах

Чак когато мама стана баба... я разбрах

Денят, в който се роди дъщеря ми, беше най-щастливият ден. Започвам с клише. Но е клише, защото има истини, които са валидни без значение от времето и мястото и които е трудно да назовеш по различен начин.

Плаках много. За първи път в живота си плачех от щастие. Беше пречистващо. Беше като прераждане и за мен самата. Беше най-красивото начало.

Изведнъж мама придоби нов смисъл. Моята мама винаги е била най-великата, най-силната и най-добрата майка. Но твърде често не я разбирах. Твърде често спорехме. И сега спорим. И сега отнема време да се разберем една друга. Но дъщеря ми направи връзката ми с нея по-силна, по-непосредствена. Промени тона ми, смекчи го. Промени погледа ми. Изпълни го с вяра и искра. Промени жестовете ми. Стопли ги.

Изведнъж разбрах и грижата, и старанието, и усилието. Изведнъж досадните въпроси дали съм добре, дали съм нахранена и стоплена придобиха смисъл. Аз самата се превърнах в безкрайно усилие, насочено към едно – детето ми да е добре. Да е нахранено и стоплено. Само за няколко седмици стигнах и надминах крайността на майка ми. В един момент трябваше да чуя вразумяващото: „За да е добре тя, трябва и ти да си добре“. За да имаш сили да я приспиш, трябва и ти да поспиш. За да имаш възможност да я нахраниш, трябва първо себе си да заситиш. За да можеш да я разсмееш, трябва да имаш енергията и ти да се усмихнеш.

Мама е способност да се самозабравиш, да се отдадеш до такъв предел, че предел да няма. Мама е всеотдайност, грижа и безгранична любов, постоянно растяща, постоянно преливаща. Но мама е и човешко същество със своите обикновени човешки нужди. За да е пълноценна и щастлива, една жена не бива да отрича себе си и нуждите си. Не бива да се изгубва в ролята си на майка. Не бива да спира да се развива, да се търси и преоткрива, за да е способна смело и мъдро да разкрие големия и шарен свят и пред големите и пълни с любопитство очи на детето си. Защото нали примерът е важен.

Така или иначе аз продължавам да търся своя баланс между безкрайното отдаване и личното съхраняване и развитие. Междувременно мила моя мамо, сладка и добричка, така ти казвам благодаря!



Теми   баба | бебе | благодарност | майка | раждане

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.