Търпение и постоянство – две качества, които малцина от нас притежават. Както всички наши умения обаче и те се развиват с помощта на усърдна работа и старание.
Да бъдете търпелив може не само да ви спести много проблеми, но и да ви донесе награда. Да сте постоянен пък ще ви научи, че няма невъзможни неща. В комбинацията от двете се постига пълният ни потенциал.
Целият живот до известна степен е обучение за развиване на търпение; например, докато чакаме светофарната светлина да се промени от червена на зелена, когато извършваме работа, която е твърде еднообразна и скучна или пък когато колегите ни не са добре настроени към нас; майката, която години наред отглежда децата си, за да пораснат; оздравяването след тежка болест, срещата с неочаквани пречки и забавяния на планирани действия.
И все пак въпреки условията на живота, предназначени за развиване на търпение, ние все още не можем да го постигнем изцяло. Следващите 6 стратегии ще ни изкачат на едно ново ниво в общуването, в разбирането на света около нас и постигането на цели. Всяка от тях трябва да се превърне в част от живота ни.
Те са взети от книгата на Бъредин Джоселин „Познай себе си, гражданино на Земята!”. В нея са включени практики и упражнения, с които всеки да развие своя духовен потенциал. За да бъдат спазени, се изисква много воля, постоянство и търпение. Но наградата са именно тези добродетели.
1. Контрол на мисълта.
За да стане управител на своя мисловен свят, ученикът по пътя на духовното обучение, трябва да съсредоточи своето мислене поне за 5 минути ежедневно, в течение на месеци, върху някой съвсем обикновен предмет, като например молив, писалка или стол. Той може да изследва неговата конструкция, история, материал и прочее, но никакви странични мисли, несвързани с предмета, не бива да се разрешават. Целта на това упражнение е мисленото да стане обективно, ясно, силно, живо и съсредоточено в целта. Това води до чувство на сигурност.
2. Владеене на волята.
Човек би трябвало да си избере нещо, което да извършва в определено време всеки ден в течение на месеци. Това може да бъде някакво съвсем незначително действие, като например да се премести един маловажен предмет от едно място на друго. Други действия по-късно могат да се прибавят към първото, всички в областта на възможното изпълнение. Същественото тук е редовно да се извършва действието, възприето по собствена воля. Това от своя страна ни помага да превъзмогваме недоволството.
3. Самообладание на душата.
Човек се стреми да изпита всяко удоволствие, а и болка, напълно, без да загуби самообладание. При това упражнение няма определен час през деня, в който то да бъде извършено; упражнението изисква непрекъснато бдение над чувствата, никога да не бъдем надмогнати от нашите емоции, никога да не плачем спонтанно или да не се смеем по същия начин; да не бъдем побеждавани от безкрайно раздразнение, страх, паника или безпокойство. Човекът да е по всяко време капитан на кораба на душата си, пътуващ по надигащото се и спадащо море на емоциите. Тук се изисква нещо повече от "да се покажеш спокоен"; то води до истинско вътрешно спокойствие и нищо да не може да ни разстройва и обърква.
4. Положителност.
Би трябвало да търсим винаги доброто във всички преживявания, същества и неща. Тук не се нарича неистинното истинно, нито се разрешава неистинното да попречи да се види онова, което пък е истинно. И в най-лошия разбойник винаги има някакъв добър елемент; в грозното и отблъскващото е скрита също и някаква красота. Наша задача е да го открием.
5. Отворен ум за нови преживявания и опит.
Без да се пренебрегва натрупаната опитност, човек би трябвало винаги да бъде възприемчив към новото при всяко нещо или същество, с които се среща и дори да приеме, че новото може да противоречи на старото.
6. Хармония на петте качества на душата.
Човек може да започне тези 5 упражнения, като практикува първото само за един месец и продължавайки го през следващия месец, да се прибавя второто упражнение и т.н., докато започне да практикува всичките, след това да ги повтаря систематически в различни съчетания, за да ги хармонизира в своята душа.
Да бъде човек нетърпелив за резултатите е обща грешка, която може да обезличи целта на упражненията. Някои предпочитат "надникване" в невидимия свят, вместо да изострят своите душевни способности, които му осигуряват достатъчно сили за различаване между илюзиите и реалността.
Нетърпението показва, че човекът не е успял да осъзнае и разбере дълбокото приготовление. Нека сме доволни не само от очевидни резултати, а и от самото извършване на тези и други упражнения за търпение и постоянство. Само по този начин човек може да развие спокойното безпристрастие и здравата преценка, необходими като предпазни мерки срещу измамата и илюзиите.
Според автора на тази стратегия търпението не е равнозначно на пасивност, самодоволство или мързеливост. Търпението дава необходимата вътрешна тишина и спокойствие. Търпението и постоянството, съчетани дават самообладание, хладнокръвие, изпълват ни с неуморима енергия и непрекъснато усилие, да работим винаги за саморазвитието си.
НАЗАД
