Печална, но безспорна истината е, че никой не е по-суров към теб от самия теб. Никой не те упреква така, както го правиш ти. Никой не те обезкуража толкова безмилостно, колкото един глас вътре в теб. Глас, който трябва да заглушиш. На часа!
Ето какво ти повтаря този глас – звучи ти познато, нали?...
1. Не съм достатъчно добър.
А кой казва колко е „достатъчно”?! И кой казва, че ти не си „достатъчно”?! Вместо това, просто тръсни глава, прогони съмненията и притесненията и си кажи:
Аз мога много. Зная много. И умея да уча много. Имам на разположение всичко, което ми е нужно, за да постигна живота, за който мечтая.
2. Невъзможно е.
Защо решаваш какво е възможно и какво – не? Защо просто не опиташ? Защо, вместо този обезкуражващи думи, не си кажеш:
Започвам още утре.
3. Животът ми е ужасен. И няма да стане по-хубав.
Никога не знаеш какво се крие зад ъгъла. А истината е, че щастието идва тогава, когато най-малко го очакваш. И единственото, което трябва да направиш, е да го разпознаеш и да го уловиш. А междувременно, замени горното убеждение с това:
Винаги мога да променя обстоятелствата в живота си. Защото животът е моят учител.
4. Не мога.
Не е истина. Можеш. Просто не искаш. Защото се страхуваш, че ще се провалиш. А провал няма. Докато не се откажеш. Всичко останало е просто опит. И съзравяне. Затова, си кажи:
Виждам пътя до целите си и знам, че мога и ще го извървя.
5. Изпълнен съм с гняв.
Гневът разяжда. Не стимулира. Не зарежда с положителна емоция и вяра. Напротив, гневът сякаш ти изпива кръвта. Лишава те от жизнената ти енергия. Превръща те в друг човек. Ограбва те.
Затова, най-добре си кажи:
Вместо да хабя енергията за нещо, което е обречено, ще насоча сърцето си към това, което ми носи щастие.
Протегни ръка и го вземи.
Чака те дълго време, нали?
НАЗАД
