Според проучванията повечето родители са убедени, че са отгледали децата си правилно и че имат чудесни педагогически умения. Разбира се, това невинаги е вярно. Майките и татковците допускат едни и същи грешки отново и отново.
Днес сме подбрали няколко съвета от детски психолози, които ще ви помогнат да не допускате подобни грешки:
1. Не насърчавате детето да говори за проблемите си
Много деца се притесняват да споделят на родителите си за своите проблеми в училище или за тормоза, на който са подложени, защото се притесняват, че останалите деца ще ги нарекат „доносници“, „порта“ или „мамино детенце“. Нещата се влошават, ако родителите не насърчават децата си да говорят за проблемите си и не ги изслушват.
Ето тук ще намерите един ефективен начин да подобрите комуникацията с детето ви и да го насърчите да бъде по-открито с вас.
2. Потискането на негативните емоции
Родителите не обичат да гледат как децата им страдат, но състраданието бързо се превръща в раздразнение от сълзите, гнева или нерационалното поведение на детето. Затова понякога е много по-лесно да изкрещиш „Престани да плачеш!“ или „Млъкни!“, вместо да се поговори за това какъв е проблемът.
Тази родителска реакция е изключително неправилна, защото потиска негативните емоции на детето, вместо да му помогне да се справи с тях.
Всеки човек трябва да се научи да изразява дори и негативните емоции, за да може да се отърси от тях и да му стане по-леко на душата. Всеки има нужда понякога да си поплаче, нали?
3. Детето трябва да се хареса на учителите, на другите деца, на съседите... на всички!
Всички родители се надяват детето им да живее в хармония с останалите, всички да го обичат и харесват. Никой родител не иска детето му да бъде обиждано или да чуе, че то е в конфликт с останалите деца. Затова някои родители учат децата си да бъдат „добри към всички“.
Разбира се, всички трябва да бъдем добри и е важно да се научим да комуникираме с останалите и да проявяваме уважение, но няма как да се харесаме на всички, още повече че не всеки заслужава нашето уважение. Много често, за да ни харесат останалите, ние жертваме собствените си интереси. Много по-важно е да научим децата да отстояват себе си, без да потъпкват чуждото достойнство, отколкото да учим да бъдат добри към всички.
4. Онези, които не се справят добре в училище, няма да успеят като възрастни
Много родители вярват, че успехът на децата в училище е пряко свързан с успеха им като възрастни. Разбира се, образованието е изключително важно, но то не е единственият фактор за успех. Пълното отличие не ти гарантира хубава работа и щастлив живот. Понякога емоционалната интелигентност и находчивостта са много по-важни.
Хауърд Гарднър от Харвардския университет твърди, че има седем вида интелигентност, докато повечето IQ тестове изчисляват само колко логично можем да разсъждаваме, но те не отчитат визуално-пространствената, телесно-кинестетичната, музикалната, емоционалната и други типове интелигентност. Затова не бива да подкопаваме самочувствието на децата и да им казваме, че един ден няма да си намерят работа, щом нямат 6-ци по математика. Важно е да ги насърчаваме да се стараят повече и да работят върху това, в което са най-добри – може би там лежи и техният бъдещ успех.
5. Разглезването
Американски социолози твърдят, че сумите, които родителите изразходват за децата си, растат всяка година. Да имаш дете става все по-скъпо, а това е една от причините много хора да не се решават да станат родители.
Ашли Енериз, която е майка и финансов специалист, е убедена, че родителите харчат много повече от необходимото, когато става дума за децата им. Ашли препоръчва на всички родители да се замислят дали това, което купуват, е наистина необходимо. Може би се опитвате да дадете нещо на детето, което вие самите не сте имали, но неусетно сте прекалили? Или може би искате да подкупите детето си и да се извините за грешките ви, отрупвайки го с подаръци?
Не се притеснявайте да бъдете по-пестеливи с децата ви, защото най-важната валута в едно семейство е любовта. Много по-правилно би било да научим децата си бъдат разумни с парите още от малки, вместо да ги отрупваме с играчки.
6. При наказание се отнема нещо на детето
Психолозите са убедени, че лишаването на детето от нещо е неефективна форма на наказание. Те предупреждават, че това е изключително неправилен подход – да се правите на Бог пред детето ви, да го наказвате за провинението му и чак след това да му простите. Освен това правилата на тази „игра“ не са никак ясни, защото наказанията често зависят от настроението на родителя.
Да лишите детето от нещо, което то обича, или да намалите времето му, което прекарва с приятелите си, няма да го научи на нищо, а само ще събуди гняв в него. Дори детето да се извини и да изтърпи наказанието, не е сигурно, че е научило нещо. По-добре поговорете с детето като с възрастен и му обяснете къде е сбъркало. Можете да му предложите и помощта си, за да се справите с проблема заедно.
7. Родителите трябва да забавляват децата си
„Не искам детето ми да скучае“, казват много родители, когато записват детето си на разни уроци или когато му купуват нови образователни играчки. Ако това не се прави с мярка, се постига точно обратното – детето няма нито миг спокойствие, чувства се все по-напрегнато и стресирано.
Психолозите предупреждават, че децата никога няма да се научат да бъдат самостоятелни, ако нямат възможност да взимат собствени решения и нямат време, в което да остават сами.
Някои родители пък записват децата си на куп уроци, защото искат чрез тях да изживеят някоя своя мечта, например да се научат да свирят на пиано. Или пък си мислят как те са пропилели толкова време като деца, вместо да научат два чужди езика, да спортуват сериозно или да се научат да танцуват латино танци. Недейте да прехвърляте личните си амбиции върху детето и намалете извънкласните дейности.
8. Децата трябва да споделят играчките си
Да, децата трябва да се научат да не бъдат егоисти, но това не означава, че трябва да забравят себе си и да споделят играчките си най-безропотно. Много родители си мислят, че щом кажат на детето си да си даде играчката и то го направи, значи детето им се е научило да споделя и наистина иска да си даде играчката. Психолозите смятат точно обратното – децата, които са принудени да споделят, стават много по-стиснати и потайни, защото кой знае кога родителите им ще ги принудят да покажат колко са щедри.
Психолозите насърчават родителите да се поставят на мястото на детето – вие бихте ли споделили скъпа ваша вещ с човек, когото почти не познавате? Ще свалите ли ризата от гърба си само защото вашата съседка много я е харесала и иска тя да я облече? Едва ли. Ако не сте убедени, тук може да прочетете историята на една майка, която не иска да учи децата си да споделят.
НАЗАД
